Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

За тази сделка трябваше да намери законен търговец на оръжие, който би могъл да провре тази малка поръчка през всички процедури, като я постави сред серия по-едри поръчки. Макар и законен, този търговец трябваше да е готов на нередовна сделка с подправен сертификат за краен потребител. Ето къде послужиха знанията за страните с либерално отношение към този документ.

Преди, десет години из много частни домове в Европа се търкаляха „черни“, незаконно притежавани оръжия, които бяха останали от колониалните войни като френската в Алжир и белгийската в Конго.

Но няколкото малки наемнически операции през шейсетте, по-специално войните в Йемен и Нигерия, погълнаха тези оръжия. Така че на Шанън му се налагаше да намери човек, който да използва нередовен сертификат за краен потребител пред някое от правителствата, които не задават въпроси по повод на тези документи. Само преди четири години най-либерално в това отношение беше чешкото правителство, което, макар и комунистическо, продължаваше старата чешка традиция да се продава оръжие на всякакви клиенти. Преди четири години човек можеше просто да отиде в Прага с едно куфарче долари, да посети централата на „Омнипол“, да си избере артикулите и няколко часа по-късно да натовари стоката на чартърния си самолет и спокойно да излети. Съвсем проста работа, но след навлизането на руснаците през 1968 година КГБ взе под свой контрол всички подобни заявки и сега се задаваха твърде много въпроси.

Още две страни си бяха спечелили репутацията на неособено заинтересовани от произхода на сертификата за краен потребител. Едната беше Испания, която имаше традиционен афинитет към чуждата валута. Нейните военни заводи „СЕТМЕ“ произвеждаха богат набор от оръжия, които испанското военно министерство продаваше почти на всички желаещи. Другата, ново име на пазара, беше Югославия.

Югославия бе започнала да произвежда собствено оръжие едва преди няколко години и вече бе успяла да задоволи нуждите на въоръжените си сили. Следваше периодът на свръхпроизводство (такива скъпи заводи не могат да се затворят толкова скоро) и това обуславяше стремежа за износ. Тъй като бяха ново име на оръжейния пазар и никой не познаваше качеството на оръжието им и тъй като, от друга страна, бяха жадни за валута, югославяните бяха възприели подход, който може да се характеризира с фразата „не задавай въпроси, за да не те лъжат“. Произвеждаха един добър модел лека минохвъргачка, както и сносна модификация на чешката базука РПГ–7.

Шанън прецени, че понеже югославското производство не е реномирано, търговецът би могъл да убеди Белград да му продаде минимално количество от горните оръжия, а именно две 60-милиметрови минохвъргачки със 100 мини плюс две базуки с четиридесет снаряда. Размерът на покупката можеше да се оправдае с желанието на клиента да изпробва тези нови оръжия, преди да рискува с по-крупна поръчка.

За първата поръчка Шанън възнамеряваше да се обърне към един търговец, който имаше разрешително да търгува с мадридската фирма „СЕТМЕ“. За него се знаеше, че се гнуси от подправените сертификати за краен потребител. Втората поръчка смяташе да осъществи с помощта на друг един жител на Хамбург, който умело бе извадил югославските производители от пелените и сега поддържаше добри отношения с тях. Той обаче нямаше разрешително за търговия с оръжие.

По принцип контактите с незаконни търговци са безсмислени. Ако не може да изпълни поръчката от свои нелегални запаси, в който случай ще липсва разрешително за износ, единствената заслуга на незаконния търговец може да бъде осигуряването на нередовен, но добре подправен сертификат за краен потребител, като след това убеди някой законен търговец да приеме тази хартийка. Оттук нататък законният търговец може да изпълни поръчката с разрешение на правителството от собствените си законно притежавани запаси, като осигури и разрешително за износ, а може освен това да представи пред някое правителство фалшивия сертификат, гарантирайки го със своето име. Но понякога незаконните търговци имат и едно друго качество. Те познават отблизо пазара и знаят кога, къде и с какъв точно подход да отидат, за да постигнат оптимален резултат. Именно това качество щеше да търси Шанън у втория човек в неговия списък.

Когато пристигна в Хамбург, наемникът се отби в „Ландесбанк“ и откри, че петте хиляди лири са пристигнали. Той получи чек за цялата сума и продължи към хотел „Атлантик“, където имаше запазена стая. Реши да пропусне Репербана 29 29 Улица с увеселителни заведения в квартала Санкт Паули. — Б.пр. и тъй като беше много изморен, вечеря рано и си легна.