Йохан Шлинкер, пред когото Шанън застана на другата сутрин в скромния му кабинет, беше нисък, закръглен и бодър. В очите му искреше толкова добродушие и приветливост, че след по-малко от десет секунди наемникът разбра, че на този човек може да се вярва, докато ти види гърба. Говореха на английски за долари — двата неразделни езика на оръжейния пазар.
Шанън благодари на търговеца, че е приел да се срещнат, и му показа паспорта си на името на Кийт Браун. Немецът го разгледа и му го върна.
— Какво ви води насам? — попита той.
— Хер Шлинкер, препоръчаха ви като бизнесмен с безупречна репутация в областта на армейското и полицейското въоръжение.
Шлинкер се усмихна и кимна, но ласкателството не стигна до него.
— Кой ме препоръча, ако мога да попитам?
Шанън спомена името на един човек в Париж, който работеше в африканския отдел на една френска правителствена тайна служба. Запознаха се с него в Африка по време на една от войните, а преди един месец Шанън го потърси в Париж и се срещнаха да си спомнят добрите стари времена. Преди седмица отново му позвъни и французинът наистина му препоръча Шлинкер. Шанън каза на приятеля си, че ще използва името Браун.
Шлинкер повдигна вежди.
— Ще ме извините ли за секунда? — попита той и излезе от стаята.
От съседното помещение се чу тракане на телекс. Немецът се върна едва след тридесет минути.
— Трябваше да се обадя на един приятел в Париж по служебен въпрос — бодро каза той. — Продължавайте, моля.
Шанън беше абсолютно сигурен, че Шлинкер се е свързал със свой колега в Париж с молба да се обади на френския агент и да получи потвърждение, че Шанън е чист. Очевидно потвърждението бе дошло преди малко.
— Искам да купя известно количество 9-милиметрови патрони — каза наемникът направо. — Знам, че поръчката е малка, но съм във връзка с определени хора в Африка, които имат нужда от тези муниции, за да постигнат целите си. Вярвам, че ако това стане, в бъдеще ще им трябват по-големи пратки.
— Какъв е размерът на поръчката? — попита немецът.
— Четиристотин хиляди броя.
Шлинкер направи гримаса.
— Не е много — отсече той.
— Така е. В момента бюджетът не позволява повече. Но човек все се надява, че една малка инвестиция сега може да доведе до по-крупни неща в бъдеще.
Немецът кимна. Не се случваше за пръв път. Първата поръчка обикновено беше малка.
— Защо са се обърнали към вас? Вие не сте търговец на оръжие.
— Наели са ме като съветник по всички военни въпроси. Когато възникна проблемът с мунициите, те ме помолиха да дойда в Европа и да намеря доставчик — каза Шанън.
— И нямате сертификат за краен потребител? — попита немецът.
— Трябва да призная, че нямам. Но мислех, че това може да се уреди.
— О, да, може — каза Шлинкер. — Не е никакъв проблем. Отнема време и струва пари, но може да се направи. Мога да изпълня такава поръчка и от моите запаси, но те са във Виена. В такъв случай би отпаднала необходимостта от сертификат. А бихме могли да извадим такъв документ и да направим нормална заявка по законните канали.
— Предпочитам втория начин — каза Шанън. — Товарът ще се транспортира по море, а да се пренася такова количество от Австрия в Италия, а после до пристанището, би било твърде рисковано. Бихме навлезли в игра с много неизвестни. А при залавяне преносителите влизат в затвора за доста дълго време. Освен това може да се установи, че товарът идва от вашите складове.
Шлинкер се усмихна. Той беше уверен, че няма такава опасност, но за граничните власти Шанън беше прав. Все по-дръзките действия на терористите от „Черния септември“ изостряха чувствителността на австрийските, немските и италианските граничари към всякакви съмнителни товари.
Шанън от своя страна не можеше да е сигурен, че Шлинкер няма да му продаде мунициите, а на другия ден да го предаде. С фалшивия сертификат за краен потребител немецът щеше да е вързан към неговия отбор, защото именно той щеше да представи документа пред властите.
— Май че имате право — каза Шлинкер накрая. — Добре. Мога да ви предложа стандартни 9-милиметрови патрони по шейсет и пет долара за хиляда броя. Ще има и допълнителна десетпроцентна такса за сертификата и още десет процента франко кораба.
Шанън направи бързи изчисления. „Франко кораба“ означаваше товар, снабден с разрешително за износ, минал през митницата, качен на кораба, който щеше да е напуснал пристанището. Цената беше 26 000 долара за мунициите плюс 5 200 долара допълнителни такси.
Читать дальше