Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Младежът попи всичко, зае позиция в далечния ъгъл на фоайето и се скри зад вестника си.

Пиколото се начумери, но остави момчето на мира. Беше присъствал на не една среща в пространството пред рецепцията.

Четиридесет минути по-късно във фоайето влезе Саймън Ендийн. Шанън видя как освободи таксито и се попита дали и момчето е забелязало тази сцена. Той стана и кимна към новодошлия, но Ендийн мина покрай него и натисна бутона на асансьора. Шанън също се запъти към асансьора и мярна младежа, който надничаше над вестника.

„Не сега, за Бога“ — мислеше си Шанън, докато пускаше дежурните фрази за лошото време.

Страхуваше се, че човекът с името Харис може точно в този момент да огледа фоайето.

След като се настани на едно кресло в апартамент 317, Ендийн отвори куфарчето си и извади карта. Разстла я върху леглото и повика Шанън да погледне. На него му бяха нужни три минути, за да запамети и най-малката подробност. После Ендийн започна разказа си.

Той представляваше добре премерена амалгама от факти и измислици. Ендийн и сега излезе с твърдението, че представлява група британски бизнесмени, които имат някакъв бизнес в Зангаро. Всичките им предприятия, сред тях и някои напълно закрити, били пострадали след идването на власт на президента Кимба.

После се впусна в историята на републиката в периода след обявяването на Независимостта. Всичко, което каза, беше вярно и присъстваше в доклада му до сър Джеймс Мансън. Ефектният удар в целта остана за финала.

— Група офицери от армията влезли в контакт с група местни бизнесмени, които между другото са отмиращ вид, и им съобщили, че обмислят възможността за свалянето на Кимба чрез преврат. Един от тези местни бизнесмени се свърза с мой приятел и по този начин се запознахме с техния проблем. Работата е там, че те на практика нямат военна подготовка въпреки офицерските си звания и не знаят как да осъществят преврата, защото президентът рядко напуска добре охраняваната зона на двореца. Честно казано, ние не бихме съжалявали, ако Кимба падне. Не би съжалявал и народът му. Едно ново правителство би укрепило икономиката и устоите на държавата. Нужен ни е човек, който да отиде на място и да направи обстоен анализ на военната и охранителната обстановка в района на двореца и другите важни учреждения. Трябва ни подробен доклад за военната сила на Кимба.

— За да го предаде на вашите офицери, така ли?

— Не са наши офицери. Те са зангарийски офицери. Но ако въобще се решат да опитат, добре ще е да са наясно какво вършат.

Шанън повярва на първата, но не и на втората част от разказа. Ако офицерите не бяха в състояние да оценят обстановката в страната си, те не биха могли да извършат и преврат. Но не каза нищо на глас.

— Ще трябва да вляза в страната като турист — обяви той. — Другите версии не работят.

— Точно така.

— Там навярно не ходят особено много туристи. Защо не ме пратите като представител на компанията на някой от вашите приятели?

— Няма да е възможно — каза Ендийн. — Ако нещо се обърка, ще настане голяма суматоха.

„Тоест, ако ме хванат“ — помисли си Шанън, но нищо не каза. За тази работа щеше да получи пари и бе длъжен да поеме всички рискове. Освен за знанията му плащаха и за това.

— Остава въпросът със заплащането — каза той.

— Значи приемате?

— Да, ако парите са достатъчно.

Ендийн кимна в знак на одобрение.

— Утре сутринта в хотелската ви стая ще донеса двупосочен билет от Лондон до столицата на съседната африканска република — каза той. — Ще трябва да се върнете в Париж и да си извадите виза за тази страна. Зангаро е толкова бедна държава, че има само едно посолство в Европа, което също е в Париж. Но за зангарийска виза се чака цял месец. В столицата на съседната африканска република има зангарийско консулство. Там можете да получите виза срещу заплащане. Ще излезе за около час, ако подкупите консула. Познавате процедурата.

Шанън кимна. Познаваше я много добре.

— Значи ще си извадите виза в Париж и ще вземете самолета на „Ер Африк“. Там на място ще се сдобиете със зангарийска виза и ще се качите на самолета за Кларънс. Навсякъде ще плащате в брой. Заедно с билетите в хотела ще ви донесат и 300 лири във френски франкове за всекидневни разходи.

— Ще ми трябват петстотин — каза Шанън. — Ще бъда там най-малко десет дни. Може и повече, ако визите и връзките се забавят. Триста лири няма да покрият някои непредвидени подкупи и евентуално удължаване на срока.