Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— А останалите петима? — попита Ендийн.

— Едно време Щайнер беше добър, но тръгна надолу. Заля го рекламната вълна на пресата, а това винаги влияе пагубно на наемниците. Започват да вярват, че са толкова страховити, колкото ги представят неделните вестници. Ру се озлоби, когато се размина с командирския пост след раняването на Денар. Сега твърди, че е начело на всички френски наемници, но никой не го е наемал след битката при Букаву. Последните двама са по-добри. И двамата са по на трийсет години, интелигентни, образовани и достатъчно смели в боя, за да командват отряд от наемници. Между другото наемниците винаги сами си избират командира. Така че ако един некадърен наемник се захване да набира хора, няма да стигне доникъде, защото никой не иска да служи при човек, който веднъж се е издънил. Затова бойната биография е много важна. Люсиен Брюн с псевдоним Пол Лерой може да ви свърши работа. Проблемът е, че с него няма да сте сигурни дали не предава информация на френските тайни служби. Това има ли значение?

— Да, огромно — кратко отговори Ендийн. — Пропуснахте Шрьодер, южноафриканеца. Какво мислите за него? Споменахте, че е командвал Пети отряд в Конго.

— Да — каза журналистът. — На края, съвсем на края. Освен това отрядът се разпадна под негово командване. Той е първокласен военен, но в точно определени граници. Би се справил чудесно например с батальон от наемници, който е в състава на бригада с добър щаб. Добър боец е, но мисли стандартно. Няма почти никакво въображение. Не е от хората, които са в състояние да изградят една операция от нула. Не може да мине без съветите на щабните офицери.

— А Шанън? Британец ли е?

— Англо-ирландец. Той е от новите. Едва миналата година се добра за първи път до командирски пост, но се справи успешно. Умее да мисли нетрадиционно и е много дързък. Притежава и организаторски талант.

Ендийн стана да си върви.

— Ще ми се да знам — каза той на вратата. — Ако вие организирахте… ако търсехте човек, който да изпълни мисия, свързана с преценка на ситуацията, кого бихте избрали?

Журналистът прибра листите от масата.

— Кат Шанън — каза той без колебание. — Ако аз търсех човек или организирах тази операция, щях да се спра на Кат.

— Къде е той? — попита Ендийн.

Журналистът назова бар и хотел в Париж.

— Пробвайте и на двете места.

— А ако не можем да открием този Шанън или по някаква друга причина не успеем да го наемем, кой е на второ място в списъка?

Журналистът се замисли.

— Щом не е Люсиен Брюн, единственият опитен човек, който остава, е Ру. Него със сигурност ще го откриете.

— Имате ли адреса му? — попита Ендийн.

Журналистът взе да прехвърля листите на малък бележник, който извади от чекмеджето на бюрото си.

— Ру има апартамент в Париж — каза той и даде адреса на Ендийн.

След няколко секунди чу тропота на обувките му надолу по стълбите. Вдигна телефона и набра някакъв номер.

— Кари? Здравей, аз съм. Ще вечеряме навън. На някое скъпо място. Току-що ми платиха за един очерк.

Кат Шанън вървеше бавно и замислено по улица „Бланс“ към площад „Клиши“. Малките барчета и по двата тротоара бяха вече отворени и енергичните собственици се опитваха да го убедят да влезе да види най-красивите момичета в Париж. Момичетата, които бяха всичко друго, но не и красиви, надничаха иззад дантелените пердета на потъващите в мрак прозорци. Беше малко след пет часа и мартенската вечер влизаше в правата си. Духаше студен вятър. Времето беше в унисон с настроението на Шанън.

Той пресече площада и се вмъкна в една странична уличка към хотела, който нямаше особени достойнства освен хубавата гледка от горните етажи, понеже се намираше близо до върха на Монмартр. Мислеше си за доктор Дюнуа, който миналата седмица му направи общ медицински преглед. Бивш десантчик и военен лекар, Дюнуа участвал в две експедиции на френски алпинисти в Хималаите и Андите. Отговарял за здравословното състояние на отборите.

После се записал като доброволец в няколко тежки мисии на Френския Червен кръст в Африка. Все временни ангажименти, които приключвали с края на критичната ситуация. Именно там се запозна с наемниците и му се наложи да кърпи мнозина от тях. Стана известен дори и в Париж като доктора на наемниците и неведнъж му се случваше да вади от телата им куршуми и късчета от шрапнели. Винаги когато имаха проблеми със здравето или искаха да се прегледат, отиваха при него в парижкия му кабинет. В случай, че са фрашкани с пари, му плащаха в долари на момента. Ако ли не, той забравяше да им праща сметките, а това се случва рядко с френските лекари.