Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

N.B. Горните шестима спадат към „старото поколение“, тъй като са се изявили още по време на войните в Конго и Катанга. Следващите петима са по-млади с изключение на Ру, който е към четиридесет и пет годишен. Всички те се числят към „младото“ поколение, защото или са заемали низши командни постове в Конго, или са се изявили в периода след Конго.

РОЛФ ЩАЙНЕР. Немец. Първата му операция като наемник била с организираната от Фолк група, която се включила в гражданската война в Нигерия. След края на операцията останал с групата и в продължение на девет месеца командвал остатъците от нея. Уволнен. Записал се е за Южен Судан.

ДЖОРДЖ ШРЬОДЕР. Южноафриканец. Служил в Пети отряд при Хоър и Питърс. Бил популярен сред южноафриканците в отряда. Те го избрали за наследник на Питърс. Питърс приел и му поверил командването. След няколко месеца Пети отряд се разпаднал. Оттогава няма сведения за Шрьодер. Живее в Южна Африка.

ШАРЛ РУ. Французин. В Катанга заемал съвсем низша длъжност. Напуснал още в началото и отишъл в Южна Африка през Ангола. Останал там и през 1964 се върнал с южноафриканците в отряда на Хоър. Скарал се с него и постъпил при Денар. Повишили го и го прехвърлили в прикрепения към Шести отряд Четиринадесети батальон, на който станал заместник-командир. Участвал в бунта в Стенливил през 1966. Частта била почти изцяло унищожена. Питърс го прехвърлил през границата в Конго. През май 1967 се върнал по въздуха заедно с няколко южноафриканци и се присъединил към Шрам. Участвали и във втория бунт в Стенливил през 1967. След раняването на Денар го предложили за командир на вече обединените Десети и Шести отряд. Провалил се. Ранен при престрелка в Букаву. Напуснал и се върнал у дома през Кигали. Оттогава не е предприемал никакви акции. Живее в Париж.

КАРЛО ШАНЪН. Британец. През 1964 служил в Пети отряд при Хоър. Отказал да служи под командването на Питърс. През 1966 се прехвърлил в Шести отряд на Денар. Участвал в ръководения от Шрам поход към Букаву. Бил се от първия до последния ден на обсадата. Евакуирали го с последните през април 1968. Записал се за гражданската война в Нигерия. Служил при Щайнер. Поел командването на остатъците от групата след освобождаването на Щайнер през ноември 1968. Командвал групата до края. По всяка вероятност се намира в Париж.

ЛЮСИЕН БРЮН. Псевдоним Пол Лерой. Французин. Говори перфектно английски. Служил като офицер от френската армия по време на войната в Алжир. Уволнен по нормалната процедура. През 1964 бил в Южна Африка. Записал се за Конго. Пристигнал там през същата година с група южноафриканци и се присъединил към Пети отряд на Хоър. Сражавал се добре. Ранен в края на 1964. Върнал се в отряда през 1965. Отказал да служи при Питърс и в началото на 1966 се прехвърлил в Шести отряд на Денар. Напуснал Конго през май 1966, усещайки наближаващия бунт. Служил при Фолк в гражданската война в Нигерия. Ранен и евакуиран. Върнал се отново като командир. Провалил се. Репатриран през 1968. Живее в Париж. Високоинтелигентен, с изявени политически пристрастия.

Ендийн прочете всичко и вдигна поглед от листа.

— Мислите ли, че всички тези хора са готови да се заловят с такава задача?

Журналистът поклати глава.

— Едва ли — каза той. — Включил съм всички, които са в състояние да изпълнят такава задача. Дали ще се захванат с нея, е съвсем друг въпрос. Зависи от мащабите на операцията, от броя на хората под тяхно командване. За старите престижът е важно нещо. Не е без значение също дали им е нужна работа. Някои от старите са в предпенсионна възраст и са добре осигурени.

— Да ги разгледаме един по един — подкани го Ендийн.

Журналистът се наведе напред и прокара пръст по списъка.

— Да започнем със старото поколение. До Ламулин не можете да се доберете. Той винаги е служил само на интересите на белгийското правителство. Жилав ветеран, боготворен от подчинените си. Сега е в пенсия. Другият белгиец, Жак Шрам, си има птицеферма в Португалия и се занимава само с нея. Да погледнем французите. Роже Фолк е навярно най-отличният офицер във френската армия. Той също е на голяма почит сред онези, които са служили при него както в Чуждестранния легион, така и извън него. Немалко хора го смятат за истински джентълмен. Фолк и бездруго е почти инвалид и последният му договор завърши с неуспех, защото той повери командването на свой подчинен, който се провали. Но присъствието и на самия полковник едва ли би променило нещата. Денар имаше добри прояви в Конго, но в Стенливил получи тежка рана в главата. Вече оздравя. Френските наемници, които търсят работа, още поддържат връзка с него, но никой не му е поверявал командването или организирането на операция след провала в Дилоло. Това никак не е за чудене. От англосаксонците Майк Хоър е в пенсия и е добре осигурен. Може да го изкуши проект за един милион лири, но и това не е съвсем сигурно. Последната му инициатива беше свързана с Нигерия. Отправи предложения към двете страни за сума от половин милион. Те не бяха приети. Джон Питърс също се е оттеглил от активна дейност и си има фабрика в Сингапур. И шестимата направиха добри пари през златните си дни. Но никой от тях не се нагоди към по-дребните технически мисии, от които има нужда в днешно време. Навярно защото не искат, а може би и защото не могат!