Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

На осем години го пратиха да учи в един пансион в Англия. Това стана по настояване на майка му, която беше англичанка и произлизаше от имотен род. Така че през следващите десет години той се научи да бъде англичанин и заличи печата на Ълстър както в речта, така и в поведението си. През ваканциите се връщаше у дома при тревите и конете, но тъй като не познаваше нито един свой връстник в Кесълбърг, тези периоди преминаваха в здравословно усамотение, изпълнено с буйно галопиране срещу вятъра.

Беше на двайсет и две години и служеше като сержант в Кралската флота, когато родителите му загинаха при автомобилна катастрофа по пътя за Белфаст. Той се прибра за погребението с колоритния си черен колан и гамаши, увенчани със зелената барета на командосите. Продаде грохналата текстилна фабричка, залости къщата и се върна в Портсмут.

Това се случи преди единайсет години. Шанън прослужи оставащите пет години от срока му във флотата и се върна към цивилния живот. Започна да скача от работа на работа, докато накрая една лондонска търговска къща със силно присъствие в Африка го нае като чиновник. По време на пробната си година в Лондон той разбра някои тънкости от структурата на компанията. Научи как се правят сделки, как се реализира печалба, как се основават холдингови дружества. Разбра и каква е стойността на една дискретна сметка в швейцарска банка. След края на тази година го назначиха за заместник-директор на филиала в Уганда. Той напусна, без да пророни дума, и се отправи към Конго. И така от шест месеца насам Шанън водеше живот на наемник, нерядко извън закона. В най-добрия случай го смятаха за наемен войник, а в най-лошия за платен убиец. Лошото беше, че щом веднъж влезеш в списъка на наемниците, връщане назад нямаше. Не ставаше дума за това, че не можеш да си намериш работа в някоя фирма. Това в края на краищата можеше да се направи, пък било то и под чуждо име. Но дори без подобни усилия човек би могъл винаги да си намери работа като шофьор на камион, бодигард или да се хване с някакъв физически труд, ако нещата се развият толкова зле. Истинският проблем беше да издържиш. Да си седиш в кабинета под заповедите на някой дребосък с тъмносив костюм, да гледаш през прозореца и да си спомняш джунглата, накъдрените палми, миризмата на пот и кордит 19 19 Вид експлозив. — Б.пр. , пъшканията на войниците, които бутат джиповете през речните бродове, онзи страх с метален привкус на мед преди атака и дивата радост, че си останал жив след нея. Да си спомняш всичко това, а после да се връщаш към папките и вагоните на електричката. Ето това беше невъзможно. Шанън знаеше, че сърцето му би се окъсало, ако го сполетеше такава участ. Защото Африка хапе като мухата цеце и проникне ли веднъж отровата, вече трудно може да бъде прогонена от кръвта ти.

Шанън лежеше, дърпаше по малко от цигарата си и се питаше откъде ще изникне следващият ангажимент.

Саймън Ендийн си даваше сметка, че в Лондон може да се открие ключ към почти всички загадки, известни на човешкия разум, включително и към името и адреса на един първокласен наемник. Проблемът понякога е, че трябва да знаеш откъде ще започнеш да търсиш и кого първо да питаш.

След един час, прекаран в размисли над чашка кафе в кабинета, той излезе и взе такси до „Флийт Стрийт“. С помощта на стар приятел, който работеше в един от най-големите лондонски всекидневници, Саймън получи достъп до тематичната документация на вестника. Даде поръчка за папките, които го интересуваха. През следващите два часа остана надвесен над архивното досие, което съдържаше всички изрезки за наемниците в цялата британска преса от последните десет години. Имаше статии за Катанга, Конго, Йемен, Виетнам, Камбоджа, Лаос, Судан, Нигерия и Руанда. Съобщения, коментари, уводни статии, очерци и снимки. Той изчете всичко, като обръщаше специално внимание на авторите.

На този етап не търсеше конкретно име на наемник. Материалите гъмжаха от псевдоними, noms de guerre 20 20 Военен прякор. (фр.). — Б.пр. , прякори. Саймън бе сигурен, че някои от тези имена са фалшиви. Той искаше да открие специалист по темата за наемниците. Някой журналист или репортер, чиито статии звучат достатъчно авторитетно, за да оставят чувството, че авторът владее материята, в състояние е да се ориентира сред заплетения лабиринт от противоположни изказвания и приписвани подвизи и може да предложи някаква умерена гледна точка. След два часа се спря на едно име, което никога преди не беше чувал.