Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Какво искате от мен? — попита журналистът.

— Името на добър наемник — каза Ендийн. — Умен и отракан войник, който работи професионално и си заслужава парите.

— Защо дойдохте точно при мен?

— Един от приятелите ми си спомни, че е чел ваша статия преди няколко месеца. Сторила му се доста добре изпипана.

— Аз си вадя хляба с писане — каза журналистът.

С плавно движение Ендийн извади от джоба си двайсет банкноти от по десет лири и ги постави на масата.

— Тогава напишете нещо по моя поръчка — каза той.

— Какво? Статия ли?

— Не, сведение. Списък с имена и биографични данни. Ако искате, може и устно.

— Ще го напиша — каза журналистът.

После отиде в работния ъгъл на едностайния апартамент. Там се намираха бюрото, пишещата машина и топче бяла хартия. Той вкара лист в машината и поглеждайки от време на време в папките до бюрото, писа непрекъснато в продължение на петдесет минути. След това стана, върна се при Ендийн с три листа машинописен формат и му ги подаде.

— Тези са най-добрите към днешна дата. Старото поколение от войната в Конго преди шест години и новите попълнения. Не съм вписал хората, които не знаят как се командва взвод. Едва ли са ви нужни обикновени здравеняци.

Ендийн пое листите и се взря в тях.

Съдържанието им беше следното:

ПОЛКОВНИК ЛАМУЛИН: Белгиец. Вероятно служи на правителството. През 1964 пристигнал в Конго и постъпил в армията на Моис Чомбе. Вероятно със знанието на белгийското правителство. Първокласен военен. Не е наемник в истинския смисъл на думата. Организирал Шести специален отряд (само френскоговорещи) и го командвал до 1965. После предал командването на Денар и напуснал.

РОБЕР ДЕНАР. Французин. С полицейска закваска. Участва в сепаратистката война в Катанга през 1961 — 1962. Вероятно като инструктор на жандармерията. Напуснал след поражението на Чомбе. Заедно с Жак Фокар командва операция на френски наемници в Йемен. През 1964 се върнал в Конго и постъпил при Ламулин. Поел от него командването на Шести отряд и го командвал до 1967. Участвал с неохота във втория бунт в Стенливил (бунта на наемниците) през 1967. Тежко ранен в главата от рикоширал куршум, изстрелян от собствения му лагер. Откарали го за лечение в Родезия. През ноември 1967 опитал да се върне в бранша, като оглавил наемническото нахлуване в Конго откъм южната част на Дилоло. Операцията се забавила (според някои твърдения заради подкупени служители на ЦРУ) и претърпяла фиаско. Оттогава живее в Париж.

ЖАК ШРАМ. Белгиец. Плантатор, станал наемник. По прякор Черния Жак. В началото на 1961 сформирал собствен отряд от местни жители на Катанга и взел активно участие в опита за отцепване на тази територия. Един от последните, които избягали след поражението. Бойците му го последвали. Изчакал в Ангола до завръщането на Чомбе и отново влязъл в Катанга. По време на войната срещу бунтовниците от племето симба през 1964 — 1965 неговият Десети специален отряд бил в много отношения независим. Не се включил в първия бунт в Стенливил от 1966 (катангийския бунт) и запазил невредим смесения състав от наемници и африканци. Запалил искрата на бунта през 1967, към който по-късно се присъединил и Денар. След раняването на Денар поел командването на двата отряда и оглавил похода към Букаву. Репатриран през 1968. Оттогава не е изпълнявал наемнически мисии.

РОЖЕ ФОЛК. Многократно награждаван професионален френски офицер. Изпратен в Катанга вероятно от френското правителство по време на сепаратистката война. По-късно командвал Денар, който провеждал френска операция в Йемен. Не е взимал участие в конгоанските наемнически операции. Ръководил малка, инспирирана от французите операция по време на гражданската война в Нигерия. Безразсъдно смел, но вече почти напълно осакатял в резултат на многобройните си рани.

МАЙК ХОЪР. Британец, приел южноамериканско поданство. Служил като платен съветник по време на сепаратистката война в Катанга. Станал личен приятел на Чомбе. Когато си възвърнал властта, Чомбе го повикал отново в Конго. Хоър сформирал своя Десети специален отряд от англоезични командоси. Командвал го през по-голямата част от войната срещу племето симба. Оттеглил се през декември 1965 и предал отряда си на Питърс. Богат. В предпенсионна възраст.

ДЖОН ПИТЪРС. През 1964 постъпил в отряда на Хоър. Това била първата му война като наемник. Издигнал се до поста заместник-командир. Безстрашен и абсолютно безмилостен. Няколко от офицерите на Хоър отказали да служат при Питърс и се прехвърлили в други отряди. Натрупал добро състояние и се оттеглил в края на 1966.