Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Това ми е ясно — изръмжа сър Джеймс. — Давай нататък.

— Съжалявам, сър. На мен не ми беше ясно. Сега го научих. Но както и да е. Значи пет-шест снимки били предадени на човек от отдела по фотогеология и той след съответното увеличение потвърдил, че растителността е различна върху съвсем малка територия на един висок около 1 000 метра масив с почти конусовидна форма. Двата отдела подготвили доклад, който отишъл при началника на топографския отдел. Той установил, че веригата е Кристалната планина, а масивът навярно е онзи, който е дал, името си на цялата верига. После материалите попаднали в „Задгранични договори“ и Уилоуби, началникът на отдела, изпратил Брайънт в Африка да получи разрешение за проучване.

— Не ме е уведомявал за това — каза Мансън, разположен вече зад бюрото си.

— Изпратил е докладна записка, сър. Ето я тук. По това време сте били в Канада и се е очаквало да отсъствате цял месец. Уилоуби пояснява, че проучването на тази зона е съвсем непредвидено, но тъй като сме имали шанса да проведем безплатно въздушно наблюдение и понеже фотогеолозите считат, че трябва да има някаква причина за разликата в растителността, разходите може би са оправдани. Освен това решил, че ще е добре този Брайънт да понатрупа малко опит в една самостоятелна мисия. До тогава винаги придружавал Уилоуби.

— Това ли е всичко?

— Почти. Брайънт си извадил виза и отишъл на онова място преди шест месеца. Сдобил се с разрешение и се върнал след три седмици. Преди четири седмици отдел „Сондажи“ се съгласил да отдели от работата му в Гана един нискоквалифициран търсач на име Джек Мълруни и да го изпрати в Кристалната планина при положение, че разходите няма да са високи. Те се оказали ниски. Той се завърнал преди три седмици с тон и половина проби, които все още се намират в лабораторията на Уотфорд.

— Много добре — каза сър Джеймс Мансън след известна пауза. — Така, а това стигнало ли е до Съвета?

— Не, сър — убедено каза Торп. — Биха сметнали въпроса за незначителен. Прегледах протоколите от всички заседания на Съвета през последните дванайсет месеца, както и всички внесени документи. Включително всички докладни записки и писма, изпратени до членове на Съвета през същия период. Никъде нищо не се споменава. Бюджетът на цялата операция тъй или иначе би потънал сред дребните разходи. А и нещата не са тръгнали от отдел „Проекти“, понеже въздушните снимки са ни били подарени от френската фирма и от немарливия пилот. Всичко е било съвсем ad hoc 15 15 На момента. (лат.) — Б.пр. и въобще не е стигнало до равнището на Съвета.

Джеймс Мансън кимаше с очевидно задоволство.

— Така. А сега Мълруни. Сече ли му пипето?

Вместо отговор Торп подаде досието от отдел „Кадри“.

— Не е квалифициран, но има голям практически опит, сър. Стара кримка. От добрите търсачи в Африка.

Мансън прехвърли досието. Спря поглед на биографичните данни и на трудовата биография на Мълруни от постъпването му в компанията.

— Наистина има опит — изръмжа Мансън. — Не трябва да се подценяват старите търсачи в Африка. И аз съм започнал от рудниците „Ранд“. Мълруни просто не се е качил по-нагоре. Така че не се подигравай, момчето ми. Такива хора са много полезни. А понякога са и наблюдателни.

Той освободи Мартин Торп и си каза полугласно:

— Да видим сега колко наблюдателен е мистър Мълруни.

Освободи бутона на секретарската уредба и се обърна към мис Кук:

— Мистър Мълруни там ли е още, мис Кук?

— Да, сър Джеймс. Тук е и чака.

— Поканете го да влезе, ако обичате.

Мансън вече беше тръгнал към вратата, когато неговият служител се появи. Посрещна го сърдечно и го отведе при креслата, където предната вечер настани Брайънт. Преди да излезе, мис Кук получи молба да направи кафе за двамата. Пристрастеността на Мълруни към кафето фигурираше в досието му.

В този кабинет на последния етаж на една бизнес-сграда в Лондон Джек Мълруни изглеждаше също тъй неадекватно, както Мартин Торп би изглеждал сред гъсталаците на джунглата. Ръцете му се подаваха целите от ръкавите на палтото и той очевидно не знаеше какво да прави с тях. Бялата му коса беше пригладена с много вода, а при бръсненето се беше порязал. За първи път се срещаше с човека, когото наричаше „дядката“. Сър Джеймс положи всички възможни усилия, за да го предразположи.

Когато мис Кук влезе с един поднос, на който имаше порцеланови чашки, каничка за кафе, каничка за сметана, захарница и обилно количество бисквити „Фортнъм и Мейсън“, тя чу работодателя си да казва на ирландеца: