Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Чалмърс нито се изненада, нито се обиди. Той знаеше, че лаиците рядко възприемат труда на учения като нещо различно от света на черната магия. Отдавна се беше отказал да обяснява точността на своя занаят.

— Напълно съм сигурен. Първо, съществуват няколко различни теста за установяване наличието на платина и тези проби показаха едни и същи резултати във всички случаи. Освен това аз не само приложих всички известни тестове върху всяка една от пробите, но и повторих цялата процедура. Теоретически е възможно някой да е бърникал алувиалните проби, но той не би стигнал до вътрешната структура на самата скала. Докладът ми е научно издържан и не подлежи на съмнение.

Сър Джеймс Мансън изслуша лекцията, чинно навел глава. Накрая кимна в знак на възхищение.

— Вторият ми въпрос е, колко още хора от вашата лаборатория знаят за резултатите от анализа на пробите?

— Никой не знае — твърдо заяви Чалмърс.

— Никой ли? — веднага реагира Мансън. — Ех, все някой от асистентите ви…

Чалмърс отпи от бирата си и поклати глава.

— Сър Джеймс, когато пробите дойдоха, както обикновено ги сложихме в сандъци и ги оставихме на склад. Съпътстващият доклад на Мълруни предполагаше наличие на калай в неизвестни количества. Тъй като ставаше дума за незначително проучване, аз го поверих на един младши асистент. Съвсем неопитен, той тръгнал от допускането „калай или нищо“ и направил съответните тестове. Не стигнал до положителен резултат. Повика ме и ме уведоми за това. Аз предложих да му покажа как се процедира и отново се получи отрицателен резултат. Тогава му изнесох лекция за това как не бива да се хипнотизираме пред мнението на геолога и заедно направихме още няколко теста. Те също излязоха отрицателни. Затвориха лабораторията, но аз останах. Така че когато се появиха първите положителни резултати, бях съвсем сам. Към полунощ вече знаех, че пясъчната проба от коритото на потока, от която използвах по-малко от 250 грама, съдържа малки количества платина. След това се заключих и останах цяла нощ. На другия ден снех младши асистента от тази задача и му поверих друга. Сам се захванах с работата. Още 600 торби с пясък и 750 килограма камъни — над 300 отделни скални отломъка от различни места в планината. Снимките на Мълруни ми дадоха представа за този масив. Разсеяното отлагане присъства във всички части на формацията. Така и посочих в доклада си.

Той пресуши бирата си с леко пренебрежение.

Сър Джеймс Мансън продължаваше да кима. Гледаше учения с добре симулирано благоговение.

— Това е невероятно — каза той накрая. — Знам, че вие, учените, предпочитате да оставате безпристрастни, но мисля, че вие също сте се развълнували. Може би тук става дума за нов световен източник на платина. Знаете ли на колко години се случва това с редките метали? Веднъж на десетилетие, а понякога и веднъж за цял един човешки живот…

Чалмърс наистина се развълнува от откритието си и работи до късно през нощта в продължение на три седмици, но не му се щеше да го признае. Той само повдигна рамене и каза:

— Това със сигурност ще донесе големи печалби на „МанКон“.

— Не е съвсем ясно — тихо каза Джеймс Мансън.

С тази фраза за пръв път разтърси Чалмърс.

— Не е ли? — попита химикът. — Но това е цяло състояние!

— Да, състояние, заровено в земята — каза сър Джеймс, който се изправи и отиде до прозореца. — Зависи кой ще се добере до него и дали въобще някой ще успее. Разбирате ли, има опасност находището да остане неразработено с години или добивите да бъдат складирани. Нека ви въведа в ситуацията, скъпи мой докторе…

През следващите трийсет минути той въведе доктор Чалмърс в ситуацията. Говореше за политика и финанси, които не бяха силните области на химика.

— Ето това е — завърши сър Джеймс. — Съществува опасност руското правителство да получи находището на тепсия, ако незабавно разгласим новината.

Доктор Чалмърс, който нямаше нищо против руското правителство, леко сви рамене.

— Аз не мога да променя фактите, сър Джеймс.

Веждите на Мансън ужасено подскочиха нагоре.

— Боже мой, докторе. Разбира се, че не можете. — Той изненадано погледна часовника си. — Наближава един. Вие навярно сте гладен. Съдя по себе си. Хайде да отидем да хапнем някъде.

Отначало беше решил да вземе ролс-ройса, но след като Ендийн се обади от Уотфорд с информация от местното разпространение на печата, че докторът е абониран за „Трибюн“, сър Джеймс се спря на варианта с обикновено такси.