Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Същата вечер сър Джеймс вечеря с един служител на Форин Офис 18 18 Британското външно министерство. — Б.пр. . Заведе го в своя клуб. Той не беше сред най-елитните в Лондон, защото Мансън нямаше намерение да кандидатства в някой от бастионите на старите традиции, за да не се окаже отритнат. Освен това не му оставаше време да се катери по йерархичната стълбица, а и трудно понасяше префърцунените идиоти, с които човек се сблъсква на върха. Беше оставил обществените изяви в ръцете на жена си. Кавалерската титла беше полезна и това му стигаше.

Той презираше Ейдриън Гул, когото смяташе за педантичен глупак. Именно затова го покани на вечеря. Покани го и заради службата му в отдела по икономическо разузнаване на Форин Офис.

Преди години, когато дейността на компанията му в Гана и Нигерия стигна до определено равнище, Мансън прие да участва в затворения кръг на основания в Сити Западноафрикански комитет (ЗАК). Този орган беше и все още е нещо като профсъюз на всички големи лондонски фирми, които имат инвестиции в Западна Африка. Отделяйки далеч по-голямо внимание на търговията и следователно на парите в сравнение, да речем, с източноафриканския комитет, ЗАК периодично разглеждаше търговската и политическата ситуация в Западна Африка (двата аспекта в крайна сметка се оказваха взаимно свързани) и препоръчваше на Форин Офис онези действия, които биха оформили една изгодна за британските интереси политическа линия.

Сър Джеймс би го формулирал по различен начин. Той би казал, че комитетът съществува, за да внушава на правителството какво да прави за повишаване на печалбите в тази част на света. И щеше да е съвсем прав. Той участваше в комитета по време на гражданската война в Нигерия и чу как представители на различни банки, рудници, петролни и търговски фирми се произнасят за бързо приключване на войната, което явно означаваше ускорена победа за правителствените сили.

Естествено комитетът посъветва британските власти да подкрепят войските на правителството при положение, че те могат да докажат способността си да победят бързо, и ако това се потвърди от сведенията на местни британски източници. После членовете на комитета се отдръпнаха и гледаха отстрани как правителството забърква по съвет на Форин Офис поредната африканска каша. Вместо шест войната продължи трийсет месеца. А Харолд Уилсън, обвързал се веднъж с определена политика, бе по-скоро готов да се качи на луната, отколкото да признае, че любимите му съветници са сбъркали.

Мансън загуби големи суми от прекъснатия рудодобив и поради невъзможността да транспортира рудата до крайбрежието по нередовните военновременни железници. Но Макфаздийн от „Шел“ загуби още повече от проваленото производство на петрол.

Почти през цялото време Ейдриън Гул беше пълномощник на Форин Офис в комитета. Сега той седеше в сепарето срещу Джеймс Мансън с маншети, които се показваха от ръкавите на сакото на приетите три сантиметра и нещо, и с лице, което изразяваше неподправена съсредоточеност.

Мансън му каза част от истината, не се спомена и дума за платината. Придържаше се към историята с калая, но този път завиши количествата. Рудодобивът щял да бъде възможен, но той бил сериозно обезпокоен от пряката обвързаност на президента с руските съветници. Участието в печалбата би могло да осигури на зангарийското правителство една солидна сума, която би го направила по-влиятелно. И понеже президентът бил марионетка в ръцете на руснаците, възниквал въпросът кой би имал интерес да увеличи богатството и силата на републиката. Гул внимателно изслуша всичко. На лицето си бе надянал официалната маска на искрена съпричастност.

— Адски труден проблем — каза той със загрижен тон. — Аз наистина се възхищавам на политическия ви усет. В момента Зангаро е разорена и изостанала държава. Но ако забогатее… да, имате право. Същинска дилема. Кога трябва да изпратите доклада за проучването и резултатите от анализа?

— Рано или късно — каза Мансън. — Въпросът е как да постъпя. Ако покажат доклада в руското посолство, търговският експерт със сигурност ще разбере, че находището може да се разработи. Тогава ще предложат концесията на пазара. Ще я спечели някой, който тъй или иначе ще помогне на диктатора да забогатее, а после въобще не се знае какви проблеми за Запада може да предизвика този човек. И се връщаме в изходно положение.

Гул се замисли.

— Реших, че ще е по-добре да уведомя вашето министерство — каза Мансън.