Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

„Хапването“ се оказа pate 17 17 Тестена питка с месна плънка (фр.) — Б.пр. , омлет с трюфели, задушен заек в сос от червено вино и плодова салата с бишкоти и крем. Както се очакваше, Чалмърс не одобри това чревоугодничество, но в същото време се хранеше с добър апетит. А дори и той не бе в състояние да преобърне простите естествени закони, според които добрата храна поражда чувство на задоволеност и блаженство. После предизвиква еуфория и сваля моралните задръжки. Мансън беше предвидил също, че си има работа с пияч на бира, несвикнал със силните червени вина, и две бутилки „Кот дю Рон“ предразположиха Чалмърс да се отприщи на теми, които интересуваха шефа му — работата, семейството, мирогледа.

В момента, когато започна да говори за семейството си и за новата къща, сър Джеймс Мансън с подобаващо угрижено изражение вметна, че преди година е гледал по телевизията заснето на улицата интервю с Чалмърс.

— Моля ви да ми простите — каза той. — Преди това не знаех… Искам да кажа… не знаех за дъщеричката ви… Каква трагедия!

Чалмърс кимаше, забил поглед в покривката. Отначало бавно, а после с все по-голяма увереност започна да разказва на началника си за Маргарет.

— Вие няма да го разберете — каза той в един момент.

— Ще се опитам — тихо отговори сър Джеймс. — И аз имам дъщеря. По-голяма, разбира се.

След десет минути в разговора настъпи пауза. Сър Джеймс Мансън извади от вътрешния си джоб един сгънат лист хартия.

— Не знам точно как да се изразя…, — каза той, леко притеснен. — Значи, на мен ми е пределно ясно колко време и усилия ви коства работата в компанията. Знам, че работите страшно много, а тази лична драма също ви се отразява доста тежко. Както и на мисис Чалмърс, без съмнение. Затова сутринта издадох това платежно нареждане до банката, в която държа капиталите си.

Той подаде на Чалмърс копието от писмото. Текстът беше кратък и ясен. Задължаваше управителя на банката „Котс“ на всяко първо число от месеца да превежда с препоръчан запис на домашния адрес на доктор Гордън Чалмърс по петнайсет банкноти с единична стойност 10 лири. Сумите щяха да се превеждат за срок от десет години при положение, че не се получат нови разпореждания.

Чалмърс вдигна поглед от листа. Лицето на работодателя му изразяваше загриженост, примесена с притеснение.

— Благодаря ви — тихо каза Чалмърс.

Сър Джеймс го хвана малко под лакътя и разтърси ръката му.

— Хайде стига по този въпрос. Пийнете едно бренди.

В таксито на връщане Мансън предложи да остави Чалмърс на гарата, откъдето би могъл да вземе влака за Уотфорд.

— Аз трябва да се върна в кабинета си, за да се заема със Зангаро и с вашия доклад — каза той.

Чалмърс гледаше навън колите, които излизаха от Лондон през този петъчен следобед.

— Какво смятате да правите с него? — попита той.

— Всъщност не знам. Разбира се, ще ми се да не го изпращам. Би било жалко всичко това да попадне в чужди ръце, а именно това ще се случи, ако докладът ви стигне до Зангаро. Но рано или късно ще трябва да им изпратя нещо.

Настъпи нова дълга пауза, когато таксито зави към площада пред гарата.

— Аз мога ли нещо да помогна? — попита ученият.

Сър Джеймс изпусна продължителна въздишка.

— Да — каза той с добре премерена интонация. — Изхвърлете пробите на Мълруни, както бихте постъпили с някакви други камъни или торби с пясък. Унищожете записките си от анализа. Изгответе точно копие на доклада с една-единствена разлика — посочете, че тестовете доказват недвусмислено наличието на минимални количества нискокачествен калай, който не може да се извлече на икономически разумна цена. Изгорете вашето копие от оригиналния доклад. А после пред никого не казвайте и дума по въпроса.

Таксито спря и понеже никой от пътниците не помръдна, шофьорът надникна през преградата в задното отделение.

— Стигнахме, господа.

— Обещавам ви съвсем официално — промълви сър Джеймс. — Рано или късно политическата ситуация навярно ще се измени и тогава „МанКон“ ще внесе нужната сума за придобиване на концесия в пълно съответствие с правилата на нормалния бизнес.

Доктор Чалмърс слезе от таксито и загледа през рамо работодателя си.

— Не съм сигурен, че ще мога да го направя — каза той. — Трябва да си помисля.

Мансън кимна.

— Разбира се, че ще си помислите. Знам, че искам прекалено много. Вижте, защо не се посъветвате с жена си. Сигурен съм, че тя ще разбере.

После придърпа вратата и каза на шофьора да го откара до Сити.