Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Освен това той управлява и с хипноза. Хората мислят, че притежава някакъв всевластен талисман или вуду-заклинание, или магия, или нещо от сорта. Вселил е у тях страхопочитание към собствената си персона.

— А чуждите посолства?

— Ами те, сър, не се месят много. Изглежда, и те като местните жители са стреснати от ексцесиите на този маниак. Той е нещо като кръстоска между шейх Абеид Каруме в Занзибар, папа Док Дювалие в Хаити и Секу Туре в Гвинея.

Сър Джеймс се извърна леко от прозореца и попита подмамващо тихо:

— Защо е като Секу Туре?

Брайънт се намери в собствени води и започна да излага своите старателно натрупвани познания за политическия живот в Африка, доволен от възможността да демонстрира пред работодателя си, че добре се е потрудил.

— Той е почти пълен комунист, сър Джеймс. Неговият политически идеал е Лумумба. Ето защо руснаците са толкова силни. Имат огромно за мащабите на страната посолство. Сега, когато плантациите са в упадък поради некадърното управление, за да припечелят чужда валута, те продават почти цялата си продукция на руските траулери, които акостират. Разбира се, тези траулери са или кораби за електронен шпионаж, или продоволствени кораби, които снабдяват с пресни продукти подводниците в открито море. А парите, които получават от продажбите, не отиват при народа, а попадат в банковата сметка на Кимба.

— Не е съвсем по марксистки — пошегува се Мансън.

Брайънт се ухили широко.

— Марксизмът свършва, щом заработят парите и подкупите — отговори той. — Както обикновено.

— Но руснаците са силни, така ли? Имат ли голямо влияние? Още едно уиски, Брайънт?

Докато Брайънт отговаряше, шефът на „МанКон“ наля още две чаши „Гленливет“.

— Да, сър Джеймс. На практика Кимба не разбира нищо от нещата, които са извън непосредствения му опит, а той е прекарал целия си живот в Зангаро, като се изключат няколко посещения в съседни африкански държави. Така че понякога се съветва по някои външно-политически въпроси. Тогава си служи с един от тримата си съветници, които произлизат от неговото племе. Двамата са учили в Москва, а единият в Пекин. Или влиза в пряка връзка с руснаците. Една вечер разговарях в бара на хотела с един френски търговец. Той ми каза, че руският посланик или някой от заместниците му са почти всеки ден в двореца.

Брайънт остана още десет минути, но Мансън вече знаеше почти всичко, което му трябва. В пет и двайсет той отведе Брайънт до вратата, също тъй внимателно, както го и посрещна. Когато по-младият мъж излезе, Мансън направи знак на мис Кук да влезе.

— При нас работи един инженер, който се занимава с проучването на нови находища — каза той. — Върнал се е от тримесечна експедиция в Африка, където е живял в трудните условия на джунглата. Така че навярно още е в отпуск. Опитайте се да го откриете в дома му. Бих искал да се срещна с него утре сутринта в десет часа. Второ, доктор Гордън Чалмърс, ръководителят на химическата лаборатория. Можете да го хванете в Уотфорд, преди да е излязъл от лабораторията. Ако не, търсете го вкъщи. Бих искал да бъде тук утре в дванайсет. Отменете всички сутрешни ангажименти и ми оставете време да заведа Чалмърс някъде на обяд. Най-добре ми запазете маса в ресторант „Уилтън“ на „Бери Стрийт“. Това е всичко. Благодаря ви. Ще изляза след пет минути. След десет минути отпред да ме чака кола.

Когато мис Кук се оттегли, Мансън натисна един от бутоните на телефонната уредба и измърмори:

— Саймън, би ли се качил за минутка?

Саймън Ендийн беше двулик като Мартин Торп, но по различен начин. Неговият произход беше безупречен, но зад външното лустро се криеше моралът на хулиган от Ийст Енд. Заедно с блясъка и безмилостността той притежаваше и известна хитрост. Саймън имаше нужда от човек като Джеймс Мансън, на когото да служи, както и самият Джеймс Мансън по пътя си към върха и в борбата си да остане сред крупните капиталисти рано или късно щеше да има нужда от човек като Саймън Ендийн.

Такива като Ендийн се срещаха под път и над път в най-изисканите комарджийски клубове в лондонския Уест Енд. Омайници с дар слово, които не оставяха нито един милионер без поклон и нито една танцьорка без натъртване. Разликата се състоеше в това, че интелигентността на Ендийн го бе издигнала до директорско положение. Сега той беше помощник на шефа на един много престижен комарджийски клуб.

За разлика от Торп Ендийн нямаше амбиции да става мултимилионер. Смяташе, че един милион ще му свърши работа, а дотогава му стигаше и сянката на Мансън. Тя му плащаше шестстайния апартамент, автомобила „Корвет“, момичетата. Той също дойде от долния етаж и влезе от вътрешното стълбище през облицованата с бук врата точно срещу вратата, през която излезе мис Кук.