Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Скоро навърши петдесет и осем години и само две години го деляха от пенсия. Едно време като млад той бил един от онези, които стъпили заедно с Франциско Франко на пясъчния бряг на Фуенгирола. Тогава бъдещият вожд на съвременна Испания бил още бунтовник и се връщал в нарушение на заповедта, за да обяви война на републиканското правителство. По онова време хората му били малко и до един осъдени на смърт от властите в Мадрид.

Сержант Салазар бил добър войник. Безпрекословно изпълнявал всички заповеди, между битките и екзекуциите ходел на църква и вярвал в Бог, Богородица, Испания и Франко.

В друга армия и по друго време той би се пенсионирал като старшина. Но в Испания след Гражданската война го произвели в чин капитан. Бил от здрав селски произход, а образование нямал никакво. Но принадлежал към най-крайните и най-приближените хора на Франко. Постепенно добутал до полковник и сега беше благодарен на властта. Антонио Салазар отговаряше за една от най-строго секретните дейности в Испания. Нито един обикновен испанец не подозира, че неговата страна продава оръжие почти безогледно, при това в огромни количества. Официално испанското правителство осъжда международната търговия с оръжия като неетична, тъй като чрез нея се подхранва напрежението в един раздиран от военни конфликти свят. Но тайно Испания прави дори пари от тази търговия. Работата на полковник Салазар беше да преглежда документацията и съответно да издава или да отказва разрешителни за износ.

Досието пред него се подмяташе в ръцете му от четири седмици. Отделни документи минаха през Министерството на отбраната, което потвърди, без да разбира защо го питат, че 9-милиметровите патрони не спадат към секретните производства; после Министерството на външните работи потвърди, без да знае защо, че продажбата на 9-милиметрови патрони за Република Ирак не е в разрез с външнополитическата линия на страната; накрая Министерството на финансите потвърди, че съответната сума в долари е приведена на сметка в „Банко Популар“.

Най-горният документ представляваше молба за заповед за придвижване на определен брой сандъци от Мадрид до Валенсия, където следваше да бъдат натоварени за износ на кораб с име „Тоскана“. Под този лист беше разрешителното за износ, скрепено със собствения му подпис.

Полковникът вдигна поглед към служителя, който стоеше пред него.

— Каква е тази промяна? — попита той.

— Господин полковник, просто всички места във Валенсия са заети за две седмици напред. Пристанището се пука по шевовете.

Антонио Салазар изсумтя. Обяснението звучеше правдоподобно. През летните месеци пристанището на Валенсия винаги беше претъпкано с кораби, които изнасяха портокалите от близката област Гансия. Но полковникът не обичаше промените. Той обичаше буквата на закона. А и тази поръчка не му харесваше. Твърде малка беше, твърде малка за цяла една национална полиция. Хиляда полицаи биха изстреляли тези патрони за един час само при обучението си по мишени. Не вярваше и на Шлинкер, когото познаваше добре и който заедно с тази поръчка пробута още десетина, включително и искане за над десет хиляди снаряда за Сирия.

Салазар взе отново да прехвърля документите. В този момент камбаната на близката църква удари един часа. Време за обяд. И все пак документите бяха съвсем редовни, включително и сертификатът за краен потребител. Всичко беше надлежно подпечатано. Щеше му се да намери някакъв кусур в сертификата или компанията собственичка на кораба. Но всичко беше чисто. Той взе окончателно решение, подписа се със замах под заповедта за придвижване и подаде папката на подчинения си.

— Така да бъде — изръмжа полковникът. — Кастелон.

— Наложи се да променим пристанището. Ще товарим в Кастелон, а не във Валенсия — каза Йохан Шлинкер два дни по-късно. — За да спазим датата 20-и, нямахме друг избор. Във Валенсия всичко беше заето за две седмици напред.

Кат Шанън седеше на леглото в стаята на търговеца в хотел „Минданао“.

— Къде се намира Кастелон? — попита наемникът.

— Четиридесет мили на север. Пристанището е малко. Много по-спокойно. Може би за вас е по-добро от Валенсия. По-бързо ще ви натоварят. Предупредил съм спедитора във Валенсия и той лично ще отиде в Кастелон, за да ръководи товаренето. Когато „Тоскана“ обяви пристигането си с радиограма до пристанищната администрация във Валенсия, капитанът ще получи информация за промяната на пристанището. Ако веднага смени курса, до Кастелон са не повече от два-три часа.