Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Карл Валденберг получи капитанския пост за шест месеца. Шестмесечен договор подписа и механикът. И двамата прибраха едномесечната си заплата в брой, а възнаграждението им за останалите пет месеца бе официално депозирано при синьор Понти.

Италианският тийнейджър се съгласи без много уговорки да си вземе обезщетението от 500 лири плюс надбавка от 100 лири и да напусне кораба. Семлер получи назначението си като директор на компанията.

Шанън бе прехвърлил още 5 000 лири от Брюге на сметката си в Генуа. С тези пари изплати двете заплати на членовете на екипажа, които оставаха на кораба. Преди да напусне Генуа на 18 май, той даде остатъка от тази сума на Семлер и го инструктира подробно.

— Как върви търсенето на нови двама моряци?

— Валденберг вече се е заел с това — каза Семлер. — Той твърди, че пристанището е фрашкано с хора, които търсят работа по корабите. Това място го знае на пръсти. Знае и какво ни трябва. Корави мъже, които не задават много въпроси и правят каквото им се нареди, особено ако накрая ги чака някаква премия. Няма страшно. До края на седмицата Валденберг ще намери подходяща двойка.

— Добре. Чудесно. Виж сега какво искам от теб. Трябва да подготвя „Тоскана“ за път. Основен преглед на двигателя и отстраняване на повредите. Платени пристанищни такси. В документите да се впише новият капитан. Да се изготви митническа декларация за Тулон. Ще пишеш товар за Мароко. Корабът да се зареди с гориво и продоволствия. Гледай всичко да стигне за дванайсет души плюс екипажа. Да има достатъчно питейна вода, бира, вино, цигари. Когато свършиш, ще откарате кораба в Тулон. Трябва да си там най-късно до първи юни. Марк, Жан-Баптист, Джони и аз също ще бъдем там. Ще се свържеш с мен чрез спедиторската фирма „Ажанс Маритим Дюпо“. Намира се в района на пристанището. Довиждане и късмет.

Ако Жан-Баптист Лангароти беше все още жив, това поне донякъде се дължеше на умението му да предугажда опасността. Когато пристигна в Париж, той се яви в хотела на Шанън в уречения час, седна си кротко във фоайето и взе да прелиства някакво списание. Почака два часа, но Шанън не се появи.

За всеки случай корсиканецът попита на рецепцията, защото, макар и да не беше споменал, че ще преспи в Париж, беше възможно ирландецът да е пристигнал по-рано и вече да си е взел стая. Момичето на рецепцията погледна в книгата и каза, че в хотела няма гост от Лондон на име Кийт Браун. Лангароти сметна, че Шанън се е забавил, и реши да се яви отново в същия час на следващия ден.

Така че на 16-и в същия час корсиканецът отново седеше във фоайето. Шанън пак го нямаше, но този път имаше нещо друго. На два пъти някакъв тип от персонала на хотела надничаше във фоайето и моментално изчезваше, щом Лангароти го погледне. След като отново почака два часа и Шанън не се появи, наемникът си тръгна. Както си вървеше по улицата, забеляза един човек, който проявяваше странен интерес към една витрина. На тази витрина, в която втренчено се взираше непознатият, бяха изложени дамски корсети. Лангароти си помисли, че този тип някак не се връзва с пролетната утринна атмосфера на тихата пресечка.

През следващото денонощие той пусна ухо в някои парижки барове, известни като сборища на наемниците. Поговори със стари приятели от Корсиканския съюз на парижките престъпници. Всяка сутрин продължаваше да ходи в хотела и на петия ден, на 19-и, Шанън се появи.

Той пристигна предната вечер със самолет от Генуа през Милано и преспа в хотела. Изглеждаше в добро настроение и докато си пиеха кафето във фоайето, каза на колегата си, че е купил кораб за операцията.

— Някакви проблеми? — попита Лангароти.

Шанън поклати глава.

— Никакви.

— Тук, в Париж, обаче си имаме проблем.

На такова публично място корсиканецът не можеше да си точи ножа и затова ръцете му бездействаха върху скута. Шанън остави чашката си върху масичката. Той знаеше, че щом Лангароти говори за проблем, значи става дума за нещо сериозно.

— Какъв по-точно? — тихо попита той.

— По следите ти е наемен убиец — каза Лангароти.

В настъпилото мълчание Шанън се опитваше да осмисли новината. Приятелят му също мълчеше. Той предпочиташе да отговаря на въпроси само когато го питат.

— Знаеш ли кой го е наел? — попита Шанън.

— Не. Не знам и кой е убиецът. Но цената е висока, към 5 000 долара.

— Скоро ли са го наели?

— Говори се, че убийството е поръчано преди около шест седмици. Човекът, който е наел убиеца, явно живее в Париж. Но не е ясно дали не действа от името на някой друг. Всички казват, че или много добър, или много глупав убиец може да излезе срещу Кат Шанън. Но някой е приел договора. Разни хора разпитват за теб.