Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Когато синьор Понти най-после състави всички бумаги, Кат Шанън изпрати няколко писма. Първото беше до Йохан Шлинкер. Шанън уведомяваше германеца, че корабът, който ще вземе мунициите от Испания, се казва „Тоскана“ и е собственост на „Спинети Маритимо Шипинг Къмпани“ от Генуа. Освен това го молеше да му съобщи точното местоназначение на пратката с оръжие, за да може капитанът да състави необходимата митническа декларация.

Писмото съдържаше и пълно описание на документацията на „Тоскана“ и посочваше факта, че името на кораба фигурира в регистъра на „Лойд“ (Шанън намери този регистър при британския вицеконсул в Генуа). Накрая наемникът уведомяваше Шлинкер, че ще го потърси през следващите петнайсет дни.

Второто писмо предоставяше на Алън Бейкър информация за името и документите на кораба, която югославските власти изискваха при издаването на разрешително за износ. Шанън знаеше как ще изглежда митническата декларация в този случай. В нея щеше да пише, че корабът пътува от началното югославско пристанище за Ломо, столицата на Того.

Наемникът написа дълго писмо до мистър Щайн. В него молеше председателя на „Тироун Холдингс“ да подготви документите за събрание на Съвета на компанията след четири дни в кабинета на председателя. В дневния ред трябваше да има две точки. Първата се отнасяше до покупката на „Спинети Маритимо“ с всичките й активи за сума от 26 000 лири, а другата засягаше въпроса за нова емисия от 26 000 акции на приносителя с единична цена една лира, които мистър Кийт Браун щеше да получи срещу чек за 26 000 лири.

Той драсна няколко реда на Марк Вламенк, с които му съобщаваше, че прибирането на товара от Остенд се отлага за 20-и, а после с кратко писъмце до Лангароти отложи срещата им в Париж за 19-и.

Накрая изпрати писмо на Саймън Ендийн в Лондон с молба да се срещнат след четири дни в Люксембург. Помощникът на сър Джеймс трябваше да разполага със сума, възлизаща на 26 000 лири, предназначена за закупуване на кораба, който ще пренесе цялата операция до целта.

Вечерта на 13 май беше свежа и прохладна. На неколкостотин мили разстояние по крайбрежието на същото море Жан-Баптист Лангароти се движеше със своята камионетка на запад от Хиер и навлизаше в последния пътен участък преди Тулон. Прозорецът му беше спуснат и той вдишваше мириса на бор и клек, който се носеше от околните хълмове. Също като Дюпре в Лондон, който се готвеше същата вечер да отлети за Марсилия, като Вламенк в Остенд, който доизкусуряваше последния варел с масло и автомати, Лангароти беше доволен от живота.

В каросерията на камионетката бяха последните два извънбордови двигателя. И двата имаха подводни ауспуси за обезшумяване. Сега отиваше в Тулон да ги остави в склада на спедитора. В склада на „Маритим Дюпо“ вече се намираха трите опаковани в сандъци черни надуваеми лодки, а също и третият двигател. Там бяха и четирите сандъка с униформи, които пристигаха на части от Лондон през последните две седмици. И четирите се получиха на негово име. Лангароти също щеше да приключи в срок.

Съжаляваше, че се наложи да се премести в друг хотел. Една случайна среща пред стълбите със стар приятел от престъпния свят го принуди бързо да си събере багажа и да се изнесе. Сега беше на нов адрес и трябваше да го съобщи на Шанън, само че не знаеше къде се намира ирландецът. Но това нямаше значение. След четиридесет и осем часа, на 15 май, му предстоеше среща с шефа в парижкия хотел „Плаца Сюрен“.

Събранието в Люксембург на 14 май беше изненадващо кратко. Шанън не присъства на него. Преди началото му той се срещна с мистър Щайн в неговия кабинет и му предаде документите за продажбата на „Спинети Шипинг Къмпани“ и нейния кораб „Тоскана“ заедно с чек за 26 000 лири, дължим на „Тироун Холдингс“.

Половин час по-късно мистър Щайн излезе от събранието и предаде на Шанън 26 000 обикновени акции в дружеството „Тироун Холдингс“. Освен това му показа един плик, който съдържаше документите, отнасящи се до преминаването на кораба в собственост на „Тироун“, и издаден от „Тироун Холдингс“ чек за 26 000 лири на името на сеньор Алесандро Спинети. Щайн запечата плика и го адресира до кантората на синьор Джулио Понти в Генуа. След това даде плика на Шанън. Последният документ, който получи наемникът, беше решение на Съвета, с което хер Курт Семлер се назначаваше за директор на „Спинети Маритимо Шипинг Къмпани“.

Два дни по-късно сделката беше скрепена в кантората на италианския адвокат. Чекът, дължим за покупката на „Тоскана“, бе прехвърлен по сметка на продавача и „Тироун Холдингс“ притежаваше по закон сто процента от „Спинети Маритимо“. Предвид на това синьор Понти изпрати с препоръчано писмо на адреса на компанията „Тироун“ в Люксембург стоте акции на „Спинети Маритимо“. Вече извън сделката той прие на съхранение в сейфа си един пакет, който му даде Шанън. Взе два еталонни подписа на наемника (подписи на Кийт Браун), за да е в състояние да удостоверява автентичността на писмата, касаещи пакета. Понти не знаеше, че този пакет съдържа контролния пакет от 26 994 акции на „Тироун“.