Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Шанън се интересуваше от три неща: дали има достатъчно площ за още дванайсет души (хората му можеха да спят, ако трябва, на палубата или в трюма), дали има възможност да се скрият няколко сандъка и, трето, дали двигателите ще издържат на един рейс до Южна Африка.

Валденберг изслуша въпросите му с леко присвити очи, но отговори учтиво. На него му беше ясно, че туристи с редовно платени билети не биха търсили на борда на „Тоскана“ привилегия да спят на палубата под звездното небе. Освен това беше странно да се транспортира товар на такова разстояние с кораб като „Тоскана“. За подобни дълги рейсове обикновено се използват по-големи съдове. Предимството на по-малкия кораб е, че той може много бързо да се натовари и само за два дни да достави товара на стотици мили. Големите кораби губят много време за маневри в пристанището. Но при дълъг рейс като този от Средиземно море до Южна Африка те наваксват изоставането, тъй като развиват по-голяма скорост. Търговците не обръщат никакво внимание на съдове от типа на „Тоскана“ за разстояние над 500 мили.

След като разгледаха кораба, тримата се качиха на палубата и Валденберг ги почерпи с бира. Седнаха да я пият под брезентовия сенник, опънат зад мостика. Именно там започна договарянето. Двамата германци ломотеха на техния език. Помощникът очевидно питаше, а Семлер отговаряше. Накрая Валденберг погледна остро към Шанън, върна погледа си върху лицето на Семлер и бавно кимна с глава.

— Вероятно — каза той на английски.

Семлер се обърна към Шанън и му преведе.

— Валденберг се интересува защо човек като теб, който явно не е добре запознат с морския търговски транспорт, иска да купи кораб за общи товари. Казах му, че ти си по-скоро бизнесмен, отколкото моряк. Той смята, че този бизнес е твърде рискован, за да е нормално един богат човек да реши да вложи пари в него, освен ако няма предвид нещо конкретно.

Шанън кимна.

— Правилно. Курт, искам да поговорим насаме.

Двамата се оттеглиха към кърмата и се надвесиха над парапета. Валденберг продължи да си пие бирата.

— Как ти се струва този тип? — тихо попита Шанън.

— Няма грешка — каза Семлер, без да се колебае. — Капитанът е собственик на кораба. Той е възрастен господин и мисли да се пенсионира. С парите от продажбата иска да си осигури пенсията. Така че мястото на капитана остава вакантно. Смятам, че Валденберг би го приел и аз нямам нищо против. Той има капитанско свидетелство и познава кораба на пръсти. Освен това е опитен моряк. Остава да видим дали е готов да качи на борда товар, който е свързан с рискове. Аз мисля, че ще се съгласи, ако му платим добре.

— Дали подозира нещо? — попита Шанън.

— Естествено. Всъщност той смята, че намерението ти е да прехвърлиш нелегално емигранти в Англия. Не му се ще да го арестуват, но мисля, че ако му предложиш добри пари, ще поеме риска.

— Първата ни грижа все пак е да купим кораба. Той може и после да реши дали да остане. Ако иска да напусне, ще си намерим друг капитан.

Семлер поклати глава.

— Не става. Ще трябва предварително да му обясним в основни линии каква е работата. И ако тогава той реши да напусне, това би нарушило сигурността.

— Ако му кажем каква е работата и реши да напусне, за него има само един път — каза Шанън и посочи мазната вода под кърмата.

— Има и още нещо, Кат. Добре ще е да го привлечем на наша страна. Той познава кораба и ако реши да остане, ще се опита да убеди капитана да продаде „Тоскана“ на нас, а не на местната компания, която си точи зъбите за него. Мнението му има тежест пред капитана, защото старецът му вярва и иска корабът да попадне в добри ръце.

Шанън обмисли логиката на казаното. Тя му хареса. До операцията оставаше малко време и „Тоскана“ му трябваше. Първият помощник можеше да му помогне да купи кораба и със сигурност бе в състояние да го управлява. Освен това съществува едно желязно правило при даването на подкупи. Никога не се опитвай да подкупиш всички. Купи само човека, който има власт над подчинените си, и не бери грижа за другите. Шанън реши да се опита да спечели Валденберг на своя страна. Двамата наемници се върнаха под сенника.

— Ще бъда откровен с вас, мистър Валденберг — каза Шанън. — Истина е, че ако купя кораба, нямам намерение да транспортирам с него фъстъци. Истина е също, че при товаренето на моята стока съществува определен риск. После при разтоварването рискове няма да има, защото корабът ще бъде извън териториални води. Трябва ми добър капитан, а Курт Семлер твърди, че вие сте такъв. Нека поставим нещата съвсем ясно. Ако аз купя „Тоскана“, ще ви предложа капитанския пост. В продължение на шест месеца ще получавате твърда заплата, два пъти по-голяма от сегашната. Освен това ви се полага премия от 5 000 долара за първия рейс, който е предвиден за след десет седмици.