Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Шанън изпрати още едно писмо. То бе адресирано до „Кредитбанк“ в Брюге и изискваше превод от 2 500 лири във френски франкове на сметката на мистър Жан-Баптист Лангароти в централата на банка „Сосиете Женерал“ в Марсилия. И двете писма пусна с експресна поща още същия следобед.

Когато се върна в апартамента си, Кат Шанън се хвърли на леглото и заби поглед в тавана. Чувстваше се адски уморен. Напрежението през последните трийсет дни започваше да му се отразява. Общо взето, подготовката вървеше по график. Алън Бейкър навярно вече уреждаше покупката на минохвъргачки и базуки от Югославия. Доставката им се очакваше в първите дни на юни. Шлинкер сигурно беше в Испания, за да купи деветмилиметрови патрони, които биха стигнали за цяла година. Шанън поръча такова огромно количество муниции само за да избегне евентуални подозрения от страна на испанските власти. Разрешителното за износ трябваше да е готово между средата и края на юни, при положение че Шанън успее да съобщи на германеца името на кораба и при положение че корабът бъде одобрен от властите в Мадрид.

От Вламенк се изискваше вече да е подготвил автоматите за транспортиране през Белгия и Франция до Марсилия. По график те трябваше да са на кораба до първи юни. Лодките и двигателите следваше да се натоварят по същото време от Тулон заедно с допълнителното помощно оборудване, което Шанън поръча при Шлинкер.

Освен прехвърлянето на шмайзерите през граница всичко друго беше съвсем законно. Това не означаваше, че няма опасност от провали. Възможно беше някое от двете правителства да не одобри представената документация и да забави или да откаже продажбата.

Следващата точка бяха униформите, които Дюпре навярно все още набавяше в Лондон. Те също трябваше да са в склада в Тулон най-късно до края на май.

Но големият проблем си оставаше корабът. От Семлер се искаше да намери най-подходящия съд. Вече цял месец той търсеше без резултат.

Шанън се смъкна от леглото и изпрати по телефона телеграма до апартамента на Дюпре, с която му заповядваше да се обади. Тъкмо остави слушалката, и телефонът звънна.

— Здравей, аз съм.

— Здравей, Джули — каза той.

— Къде ходиш, Кат?

— Бях заминал. В чужбина.

— Ще бъдеш ли в града през уикенда?

— Да, навярно.

Всъщност Шанън не можеше нищо да предприеме, докато не получи вести за кораба от Семлер. Той дори не знаеше къде се намира германецът в момента.

— Чудесно — каза момичето. — Хайде тогава заедно да направим някои работи.

Шанън не включи. Навярно беше от умората.

— Какви работи? — попита той.

Тя започна да му обяснява с точни и чисто телесни термини. В един момент Шанън я прекъсна и каза да идва веднага и да докаже какво може.

Макар че цяла седмица репетираше как ще съобщи новината, сред унеса на любовното преживяване Джули съвсем забрави за нея. Сети се едва към полунощ. Надвеси се над ухото на полузаспалия наемник и изтърси:

— Между другото онзи ден ти видях името.

Шанън изсумтя.

— На един лист — допълни тя.

Ирландецът отново не прояви интерес. Лицето му остана заровено във възглавницата.

— Да ти кажа ли къде?

Реакцията му беше обезсърчителна. Просто отново изсумтя.

— В една папка на татковото бюро.

С друга фраза не би могла повече да го стресне. Той рязко отметна чаршафа, скочи и здраво я стисна за раменете. В погледа му имаше напрегнатост, която я плашеше.

— Причиняваш ми болка — спонтанно реагира тя.

— Каква е тази папка?

— Папка като папка — пророни Джули почти през сълзи. — Искам само да ти помогна.

Той се отпусна и лицето му видимо омекна.

— Какво си търсила в тази папка?

— Ами ти все ме разпитваш за него и когато я видях, просто реших да погледна. Така видях твоето име.

— Разкажи ми сега всичко отначало — каза наемникът със спокоен тон.

Когато свърши разказа си, Джули протегна ръце и ги обви около врата му.

— Обичам те, мистър Кат — промълви тя. — Направих го само защото те обичам. Грешно ли съм постъпила?

Шанън се замисли. Тя вече знаеше твърде много и имаше само два начина да си осигури мълчанието й.

— Наистина ли ме обичаш? — попита той.

— Да, наистина те обичам.

— Би ли казала или направила нещо, което ще ми причини зло?

Тя се отдръпна леко и го изгледа втренчено. Сцената придобиваше чертите на детските й мечти.

— Никога — патетично заяви тя. — Никога няма да проговоря. Каквото и да правят с мен.

Шанън премигна няколко пъти от удивление.