Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Там са. Вие носите ли шмайзерите?

Буше махна с ръка към своята камионетка.

— В каросерията.

— Предлагам да си разменим нещата тук навън между двете камионетки — каза Шанън.

Буше се обърна и рече нещо на фламандски, което Шанън не разбра. Помощникът му отиде зад камионетката и отвори вратите на каросерията. Шанън се стегна. Ако имаше някакви изненади, те щяха да дойдат с отварянето на вратите. Но нищо не се случи. Фаровете на неговата камионетка осветиха десет плоски квадратни сандъка и един кашон без капак.

— Приятелят ви не е ли тук? — попита Буше.

Шанън изсвири. Малкия Марк изскочи иззад обора. Настъпи мълчание. Шанън се прокашля.

— Хайде да започнем с размяната — каза той, бръкна в кабината и извади обемист кафяв плик. — В брой, както се уговорихме. Двайсетдоларови банкноти. Пачки по петдесет. Десет пачки.

Дебелият белгиец взе да прехвърля банкнотите с изумителна бързина за тези пухкави ръце. Преброените пачки пъхаше в джобовете си. Когато преброи и последната, той отново измъкна всички пачки и изтегли по една случайна банкнота от всяка. На светлината на ръчно фенерче провери внимателно дали не са фалшиви. Банкнотите бяха редовни. Накрая Буше кимна.

— Всичко е наред — каза той и извика нещо на помощника си.

Мъжагата се отстрани от вратите на камионетката. Шанън кимна към Марк. Белгиецът се приближи и свали първия сандък на тревата. Извади от джоба си една автомобилна щанга и напъна капака. После доближи фенерчето си и огледа десетте подредени един до друг шмайзера. Взе един от тях и провери затвора, ударника и цевта. Остави обратно автомата и затръшна капака.

За десет минути успя да провери и десетте сандъка. Докато се занимаваше с това, помощникът на мосю Буше го наглеждаше отблизо. Шанън стоеше на около пет метра встрани от Буше. Накрая Марк надникна в отворения кашон. В него имаше 500 пълнителя. Той изпробва един, за да се увери, че пасва. После се обърна към Шанън и кимна.

— Всичко е точно — обади се Марк.

— Бихте ли помолили вашия приятел да помогне на моя при товаренето? — обърна се Шанън към Буше.

Дебелият търговец разпореди на помощника си. След пет минути десетте плоски сандъка и кашонът с пълнителите бяха в каросерията на камионетката. Преди да го натоварят, двамата яки фламандци свалиха чувалите с картофи, а Марк каза нещо на фламандски и човекът на Буше се засмя.

Когато сандъците отидоха горе, Вламенк нагласи задната преграда, която на височина стигаше до средата на покритата каросерия. После взе един нож, разряза връзката на най-близкия чувал, метна го на рамо и го изсипа в каросерията. Картофите заподскачаха лудо, търсейки си местенце между сандъците и кашона. Другият белгиец отново се засмя и започна да помага на Марк.

Картофите доволно покриха оръжието. Всеки би потвърдил, че в каросерията на тази камионетка има просто куп ранни картофи. Чувалите захвърлиха край оградата.

След като свършиха, двамата товарачи се появиха заедно иззад каросерията.

— Готово. Можем да тръгваме — каза Марк.

— Ако нямате нищо против, ние ще потеглим първи — обърна се Шанън към Буше. — Все пак у нас е нелегалната стока.

Той изчака Марк да запали двигателя и да обърне. Едва тогава скочи в кабината. Някъде по средата на малкото пътче имаше страшно дълбока дупка и камионетката почти спря, за да мине през нея. В този момент Шанън промърмори нещо на Марк, взе му ножа, скочи навън и се скри в храстите.

Две минути по-късно се появи камионетката на Буше. Тя също намали, за да омекоти тръскането. Шанън се измъкна от храстите, притича до камионетката, наведе се ниско и заби ножа в задната дясна гума. Чу се фъстене, а наемникът отново се върна в храстите. Качи се при Марк на главния път. Белгиецът тъкмо беше свалил рекламните лепенки и фалшивите номера. Шанън нямаше нищо против Буше. Просто му трябваше преднина от половин час.

Към десет и половина двамата наемници се прибраха в Остенд. Оставиха натоварената с пролетни картофи камионетка в наетия от Марк гараж, а после заседнаха в бара на Марк на улица „Клайнщраат“ и вдигнаха не един тост с халби пенлива бира, докато Ана им приготвяше вечерята. Шанън за пръв път виждаше добре сложената любовница на приятеля си и според правилата на наемническия етикет се отнасяше към нея с изискана вежливост.

Вламенк му беше запазил стая в един хотел в центъра, но двамата пиха до късно. Поговориха си за стари битки и премеждия, припомниха си случки и хора, трудни ситуации и рисковани акции. Смееха се на неща, които от днешна гледна точка им изглеждаха забавни, и кимаха мрачно при спомени, които още им причиняваха болка. Барът остана отворен, докато на Малкия Марк му се пиеше. Простосмъртните наоколо седяха и го слушаха.