Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Добре, татенце.

Тя хвърли поглед към листите на бюрото, но шрифтът беше прекалено дребен, а освен това преобладаваха цифрите. Успя да различи само заглавията, под които се изреждаха цените на някаква руда. После баща й вдигна поглед към нея.

— Защо не оставиш тази досадна работа и не дойдеш заедно да оседлаем Тамерлан? — попита го Джули. — Дъждът скоро ще спре и ще мога да пояздя.

Той се усмихна на своето момиче, което ценеше повече от всичко на света.

— Защото тази досадна работа ни храни. Но все пак ще дойда. След няколко минути ще бъда при теб в конюшнята.

Когато излезе от вратата, Джули Мансън се спря и си пое дълбоко въздух. Беше сигурна, че и Мата Хари би й завидяла.

Испанските митнически власти са много по-толерантни към туристите, отколкото се говори. Като се има предвид огромният поток от скандинавци, германци, французи и британци, който се изсипва в Испания през всеки пролетно-летен сезон, и като се вземе под внимание теорията на вероятностите, според която определен процент от тези хора имат нечисти намерения, става ясно, че митничарите са принудени да си затварят очите за много неща. Незначителни нарушения като вноса на два картона цигари вместо разрешения един, за които на лондонското летище биха ви спрели, в Испания се подминават с лека ръка.

Един турист наистина трябва да се потруди, за да си създаде неприятности с испанската митница, но положи ли веднъж такива усилия, испанците му се отблагодаряват и правят всичко възможно здраво да си изпати. Четирите вида стоки, които не са желани в багажа на пътниците, са оръжие и (или) експлозиви, наркотици, порнография и комунистическа пропаганда. В други страни може да ви спрат за две необмитени бутилки бренди, но да ви пуснат със списание „Пентхаус“. Не и в Испания. Тук приоритетите са различни и въобще, както весело ще ви заяви всеки испанец, Испания е различна.

През този слънчев понеделничен следобед митничарят в Малага намери в багажа на Шанън пачка от петдесет стари банкноти по 20 лири. Погледна безизразно парите и повдигна рамене. Дори и да знаеше, че за да ги донесе в Малага, Шанън ги е прекарал през митницата на лондонското летище, а това е забранено, испанският служител не го показа. При всички случаи това си беше проблем на англичаните. В багажа нямаше списания „Секси Гърлс“ и вестници „Совиет Нюз“ и той пропусна туриста.

Курт Семлер беше загорял и изглеждаше в чудесна форма след тези три седмици обиколки из Средиземноморието в търсене на кораби, които се продават. И сега беше сух като вейка и нервно пушеше цигара след цигара — навик, който контрастираше с хладнокръвието му в боя. Но тенът му придаваше вид на човек с добро здраве и подчертаваше късо подстриганата му русолява коса и студените му сини очи.

Докато пътуваха към Малага с таксито, което Семлер бе поръчал на летището, той разказа на Шанън, че е ходил в Неапол, Генуа, Валета, Марсилия, Барселона и Гибралтар. Свързал се със свои приятели моряци, прегледал списъците на всички стабилни търговци и посредници на продавачите на малки кораби и накрая разгледал по пристанищата няколко съда. От двайсетината, които първо видял, нито един не бил подходящ. После научил за десетина други в пристанището, които не бил посетил, но ги отхвърлил, защото капитаните им били доста съмнителни. След всичките си търсения съставил списък от седем кораба, в който „Албатрос“ заемаше трето място. Семлер не каза нищо друго за качествата му, освен че става.

Той беше запазил стая на Шанън в хотел „Паласио“ и ирландецът първо се настани. После двамата минаха през портите на южния край на площад „Асера де ла Марина“ и влязоха в пристанището.

„Албатрос“ стоеше на котва в далечния край на кея. Напълно отговаряше на описанието на Семлер. Бялата му боя лъщеше на слънцето. Наемниците се качиха на борда и Семлер представи Шанън на Жорж Ален, който беше собственик и капитан. Той го разведе из кораба. Много скоро ирландецът стигна до заключението, че този съд е твърде малък за целите на операцията. Имаше една двойна каюта, две единични и салон, в който на пода можеха да се разположат дюшеци и спални чували.

Трюмът при кърмата можеше, макар и трудно, да приюти още шест души. Но с екипаж от четирима плюс петимата наемници от групата на Шанън мястото щеше да е малко. Ирландецът се ядоса на себе си, защото не бе предупредил Семлер, че на борда освен тях ще има още шест души.

Шанън прегледа документацията и установи, че е редовна. Корабът беше регистриран във Великобритания и имаше удостоверение от Министерството на търговията. Наемникът проведе едночасов разговор с капитан Ален. Обсъдиха начина на плащане и разхвърлиха многобройните фактури и квитанции, които доказваха извършените през последните няколко месеца ремонтни работи. Хвърлиха поглед и в бордовия дневник.