Винс Флин - Орион

Кенеди взе сакото си от един стол и го облече. Стилният сив костюм й отиваше. На цвят бе като костюма на Рап. „Униформеното“ им облекло щеше да накара последователите на Джордж Оруел да се заядат.

— Извинявай за бъркотията. Преместиха всичко от стария ми кабинет, докато бях на погребението. — Кенеди тъжно се усмихна. — Заповеди на Томас. Дори и от гроба той продължава да ръководи парада. — Тя протегна ръце към Рап.

Той я прегърна през кръста и я целуна по страната.

— Аз се извинявам, че не можах да дойда на погребението, но нещата са малко…

— Няма нужда да ми обясняваш. — Кенеди го прегърна силно. — Още не си свикнал да се показваш пред повече хора. Томас най-добре щеше да те разбере.

— Е, нали знаеш, аз много уважавах и почитах стария чешит.

Айрини го пусна и посочи канапето.

— Той също хранеше огромно уважение към теб, Мич. — Тя седна на кожения стол. — И ти го знаеш.

Рап пренебрежително махна с ръка. Както винаги — четки.

— Да, така е. Веднъж ми каза, че през всичките години, в които е бил в занаята, за него ти си най-добрият. — Кенеди се облегна назад. Страшно много искаше той да дойде при нея и да продължи да работи в Центъра за борба с тероризма. Фактът, че Рап разбираше философията на Близкия изток, терористичните ядра и начина, по който те действаха, го правеше безценен за Центъра. Но не можеше да му попречи да се оттегли от активните операции. Никой не оставаше да работи в този бранш завинаги. Работата отнемаше твърде много от човек, физически и психически. Всъщност тя започна да обучава замяната на Рап още преди четири години и младият мъж досега се справяше чудесно. Сега обаче с нейните нови задължения като директор нямаше как да продължи да ръководи „Орион“. Не можеше да се довери за деликатните мисии на екипа на друг освен на Мич Рап.

Освен всичко й трябваше човек вътре в Управлението, който да пази гърба й. Провалената операция в Германия все още й държеше влага. Някой там отвън знаеше неща, които бяха засекретени. Той или те или работеха в Управлението, или имаха човек вътре. Кенеди предполагаше, че е по-скоро второто, и по този въпрос със Стансфийлд бяха единодушни. Преди смъртта си той я беше предупредил, че в Германия Рап не е бил крайната цел. Да, някой искаше смъртта му, но не и заради отмъщение. Рап трябваше да бъде намерен мъртъв до граф Хайнрих Хагенмилер. Планираше се скандалът да компрометира Управлението и според проницателния анализ на Стансфийлд — в крайна сметка да прекъсне кариерата на Айрини Кенеди, а може би и на президента. Наградата, както се изрази Стансфийлд, беше директорският пост в ЦРУ. Някой, по неизвестни причини, не искаше Кенеди да поеме ръководството на най-мощната разузнавателна служба.

— Как е Томи? — попита Рап.

— Добре. Расте като върлина. Оня ден ме пита за теб. Трябва да дойдеш да го видиш.

— Знам. — Рап направи гримаса. — Но напоследък нещата бяха доста трудни. Последното, което бих искал, е да прехвърлям моите проблеми върху него.

Кенеди оцени загрижеността му и му го каза. Щяха да обсъждат истинския проблем малко по-късно.

— Как е Анна?

— Много добре.

— Говори ли с нея за нашето предложение за работа?

— Да.

— И… какво каза тя?

— Ами, по-добре е, отколкото да не правя нищо, но май не одобрява идеята да се занимавам с подобни неща в по-далечно бъдеще.

— Да работиш за ЦРУ ли?

— Да. Знаеш я, нали е журналистка. Никога няма да ми го признае, но те ни смятат за банда фашисти.

Кенеди кимна с разбиране и отметна къдрав кичур от кестенявата си коса зад ухото. После се усмихна:

— А пък те всички са банда комунисти.

— Да, до голяма степен. Но предпочитат да се наричат социалисти, след като с комунизма не стигнаха доникъде. — Той се засмя на плоската си шега; Кенеди също.

Айрини се питаше доколко ли ще им се наложи на Мич и Анна да правят компромиси с професиите си. Представяше си как колегите на Анна се подиграват с приятеля й от ЦРУ. Неколкократно във въображението й изникваше ужасна сцена, в която някой устат репортер, обърнал повечко чашки шардоне, решава да демонстрира интелектуалното си превъзходство, като вземе на присмех кариерата на Мич. Сценарият винаги свършваше по един и същ начин. Мазникът биваше проснат на пода, около него имаше локва кръв, а носът му вече не беше по средата на лицето му.

Кенеди прогони картината от съзнанието си и се върна на темата.

— Виж, няма да ти напомням какво каза на Томас, преди той да си отиде. Не мисля, че беше много честно да упражнява натиск върху теб. Знам, имаш резерви за връщането си на работа тук, в Ленгли, но искам да разбереш, че ще бъдеш безценен за Центъра за борба с тероризма. — Тя сведе поглед за секунда и добави: — И, Мич, твоята помощ ще ми бъде от голяма полза.