Винс Флин - Мръсни афери

Чън, безмълвният китаец бодигард, нарочно извести за присъствието си, за да не се опита Дейвид да стори някоя глупост. Принц Омар обаче не се засегна, задето го тупнаха. Сякаш го забавляваше белегът на врата на палестинеца и острата му реакция.

— Мисля, че някой днес е имал големи премеждия. — Омар обхвана с длани страните на Дейвид. — Искам да чуя всичко.

Дейвид отблъсна ръцете на Омар.

— Всичко за какво?

— За снощи!

— Не знам за какво говориш.

Омар се изправи и се разсмя. Беше облечен в безбожно скъп копринен костюм.

— Много добре знаеш за какво говоря. А сега си вдигни задника от леглото и се приготви за вечеря. — Омар посочи към банята. — И по-живо. Много съм гладен. Освен това гледах „Ал Джазира“ и знам всичко. Тази вечер ще хапнем и ще го отпразнуваме. Искам да ми разкажеш с подробности. Ще те чакам долу. — Омар, развълнуван като ученичка, излезе от стаята, Чън го следваше плътно.

Дейвид застана под душа.

Гладен беше като вълк. Може би угощение с принца нямаше да му се отрази зле. Ала бръсненето се оказа малко по-трудно, отколкото очакваше. Омар обаче много държеше на безупречния външен вид.

Дейвид облече новите си дрехи: бяла риза, двуредно черно сако и синя вратовръзка. Вратовръзката му причиняваше болка, но ако не въртеше много глава, се понасяше. Едно голямо парче лейкопласт върху шевовете нямаше да позволи на яката на ризата да се изцапа с кръв.

Омар го чакаше долу в бара. Седеше в едно ъглово сепаре, притиснат от четири жени — по две от всяка страна. Имаше и двама мъже, разположили се в ъгъла на U-образното сепаре. И двамата бяха араби и най-вероятно принадлежаха към над трите хиляди братовчеди на принца. Що се отнася до жените, те без съмнение бяха скъпи проститутки, ангажирани за времето на престоя му в Кан, колкото и дълго да беше то.

Или докато не му омръзнеха.

Чън някак беше съумял да се скрие зад една голяма саксия с папрат. Дейвид му намигна, но лицето на китаеца остана безизразно. Когато Дейвид се приближи до масата, Омар свали винаги жадните си за плът ръце от двете момичета и ги протегна в израз на топло посрещане.

— Дейвид, толкова се радвам, че ще ни правиш компания. — Принцът се обърна към гостите си и заговорнически намигна: — Дейвид е човек с много способности и скоро ще стане доста известен. — Двамата араби кимнаха, сякаш вече знаеха за какво иде реч.

Момичетата го стрелнаха с очи и се закискаха. Дейвид не им обърна внимание.

— Сядай! — нареди Омар. — Ела, ела при нас. Тази вечер ще празнуваме! — А на чакащия сервитьор заповяда: — Шампанско… още шампанско!

Дейвид обаче вдигна ръка и спря сервитьора. После, усмихнат, се обърна към Омар:

— Мой принце, мога ли да ви видя насаме за малко? — Волевите му черни очи подсказваха, че искането е съвсем сериозно.

— Разбира се. — Омар плесна два пъти с ръце и даде знак да преместят масата. Нямаше никакво желание да помръдне пълното си тяло.

Сервитьорът щракна с пръсти и две момчета се втурнаха да изпълнят заповедта. Принцът сграбчи Дейвид за лакътя и го придърпа към себе си:

— Какво има?

Палестинецът се помъчи да запази спокойствие, поне външно. Готов бе да заложи десетте милиона долара, които Омар му беше дал преди по-малко от седмица, че принцът е споделил тайните им с другите членове на саудитската кралска фамилия.

— Кои са тези мъже?

— Мои братовчеди, разбира се.

— Аха… точно както си мислех. И какво им каза?

— Нищо.

Дейвид се вгледа със съмнение в Омар.

— Нищо важно! — заоправдава се принцът. — Просто споделих, че си велик човек, който ще промени света. Истински воин на арабските народи.

Дейвид въздъхна. Предстоеше сериозен разговор.

— Много съм гладен и трябва да говоря с теб.

Омар махна към масата.

— Добре, да сядаме…

— Не, не и с тях. Само двамата.

Принцът гледаше ту към масата, ту към Дейвид. Не му се искаше да изоставя жените.

Палестинецът отгатна мисълта му.

— Могат да почакат. Цяла нощ ще им се радваш. Искам само един час, без никой да ни прекъсва.

Омар кимна неохотно. Махна на единия си братовчед да дойде и му обясни каква е ситуацията. После поведе Дейвид към една усамотена маса в края на ресторанта.

Дейвид се колебаеше как да продължи. Колко пъти досега непрекъснато беше подчертавал изрично, че никой не трябва да узнава плановете им. Като брат на коронования принц и високопоставен член на кралското семейство Омар беше своенравен и правеше каквото си поиска. Затова Дейвид трябваше да подхожда деликатно с него, като с малко дете.