Винс Флин - Мръсни афери

Когато планираха сватбата, Рап извади дълъг списък със съображения за сигурност, които трябва да бъдат взети предвид. Докато седмиците минаваха, Анна разбра, че той просто няма да може да се отпусне и да се радва на сватбата, ако тя бъде прекалено голяма. Тогава взе решение да направят малка церемония само със семействата и най-близките си приятели. Новината беше приета добре от Мич.

Събитието се състоя там, където се бяха запознали. В Белия дом. Цялото семейство на Анна — майка й, баща й, братята и снахите й, седем племенници — всички присъстваха. Единственият жив роднина на Мич, брат му Стивън, беше негов кум. Кума беше най-добрата приятелка на Анна, Лиз О’Рурк. Доктор Айрини Кенеди и неколцина от приятелите на Рап от ЦРУ също бяха поканени, както и някои от колегите на Анна. Отец Малоун от църквата „Света Анна“ беше специално доведен от Чикаго, за да ги венчае, а президентът и първата дама се оказаха перфектни домакини. Президентът Хейс използва значителното си влияние, за да не бъде отразена сватбата по вестниците или по телевизията. Решено беше, че е по-добре самоличността на госпожа Рап да остане скрита за медиите.

Гостите отседнаха в хотел „Хей Адамс“, близо до Белия дом. Празнуваха до късно през нощта, след което булката и младоженецът бяха закарани от Тайните служби до летището за вътрешни полети „Рейгън“. Там се качиха на частен самолет и отлетяха за този остров. С любезното съдействие на ЦРУ те пътуваха под фалшивата самоличност на Трой и Бетси Харис.

Анна се изправи в шезлонга и погледна към плажа. Съпругът й излизаше от водата. Смуглата му кожа бе потъмняла още повече на тропическото слънце. Макар прехвърлил трийсетте, беше в страхотна форма.

Райли вече бе започнала да свиква с белезите по силното тяло на любимия си — трите от огнестрелни рани: един на крака му и два на корема, грубия белег, прорязал рамото, дългата следа от нож на десния хълбок и оня, с който той много се гордееше и който непрестанно му напомняше за мъжа, когото се беше заклел, че ще убие, когато се бе посветил на каузата на антитероризма. Белегът се простираше по цялата лява страна на лицето му, от ухото до челюстта. Пластичните хирурзи го бяха превърнали в тънка линия, но по-важното за Рап беше, че мъжът, направил този белег, е мъртъв.

Рап се приближи до нея, от банските му гащета капеше вода, и се усмихна.

— Как я караш, скъпа?

— Чудесно. — Тя му протегна ръка. — Тъкмо подремвах.

Рап се наведе и я целуна, след което, без да каже нищо, скочи в малкия басейн. Излезе на повърхността и подпря ръцете и брадичката си на ръба.

— Готова ли си да се върнеш утре?

Тя поклати глава и сви устни като за целувка.

Рап се усмихна. Тя наистина го правеше много щастлив. Беше умна, забавна и ослепително красива. Понякога беше доста нахакана, но една жена, с която той щеше да споделя живота си, трябваше да може да се доказва. Иначе връзката им би се разпаднала.

— Е, тогава ще трябва да останем малко по-дълго — отвърна той.

Тя отново поклати глава.

Рап отиде до пълния с лед съд, в който държаха бутилките бира. Усмихна се сам на себе си. Тя блъфираше. Трябваше да се върне на работа в телевизията. Ако зависеше от него, Анна щеше да напусне. Публичните изяви представляваха голям риск. Но тя сама трябваше да стигне до този извод. Не искаше да я принуждава да се отказва от кариерата си заради него. Единствената му утеха беше, че сегашното й назначение в Белия дом означаваше, че съпругата му се намира близо до дузина добре въоръжени и превъзходно обучени агенти.

— Искаш ли бира, скъпа?

— Да, може.

Рап отвори запотена бутилка за Анна, сетне отвори една и за себе си. Вдигна бирата за наздравица и изчака съпругата му да стори същото. Двете бутилки се чукнаха и издрънчаха.

— За нас — каза Рап.

— За нас — повтори тя усмихната.

Двамата отпиха и Рап добави:

— И за много сладки здрави бебета.

Анна се засмя и вдигна два пръста. Рап поклати глава.

— Поне пет.

— Ти си луд! — прихна Анна.

— Никога не съм го отричал.

Заговориха за бъдещето, за децата, какви имена ще им изберат и какво ще правят, ако някое хлапе се окаже упорито и вироглаво като тях двамата. Рап се въздържа да й дава съвети как да постъпи с работата си, когато роди. Знаеше, че Анна само споделя с него, не очаква той да я напътства.

На свой ред Анна удържа на обещанието си да не го разпитва много-много за ставащото в Ленгли. Рап осъзнаваше, че ако искат връзката им да устои, той ще трябва да сподели с нея определени аспекти от работата си, независимо каква е политиката на Управлението по този въпрос. Анна беше прекалено любопитна, за да издържи през остатъка от живота си да не го пита с какво се е занимавал цяла седмица. Можеше да й разказва общи неща за тероризма и националната сигурност, но всичко, отнасящо се до разузнаването или секретните операции, трябваше да остане в тайна. Мълчал толкова години досега, Рап внезапно си даде сметка, че да споделяш мислите си с някой, който има поглед върху актуалните събития, е удовлетворяващо и успокоително.