Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Бен направи знак на Спър да седне за малко.

— Мислех си, че сигурно съм направил най-глупавото нещо днес, като предизвиках Джордан. По дяволите, той не е бърз стрелец, но със сигурност би ме застрелял, защото щеше да ми е нужна силата и на двете ръце да измъкна този тежък 45-калибров „Колт“ от кобура. Но, слава богу, измамата ми успя и се радвам, че стана така. Следващия път обаче може и да не успее. Затова реших да няма следващ път. Днес ще си подам оставката. Получих писмо от брат си, който живее в Канзас Сити. Там той има детективско бюро. Това, с което се занимават, не е толкова опасно, така ще му помагам доколкото мога. Ще живея с него в една стая и няма да се притеснявам за нищо. Ще се моля случайността никога да не ме срещне с онези главорези, с които съм си имал работа и преди. Някъде в Канзас Сити имам и син. Ще му се обадя. Кой знае, може и да ме хареса. Не съм го виждал, откакто жена ми ме изхвърли от къщи преди двайсет и четири години. — Той спря и се загледа през прозореца. — Мина много време. — Бен спря отново да говори, след това поклати глава. — Твоя е вината, Спър Маккой. Никога нямаше да реша да се оттегля, ако не беше довел тук Джордан. Когато стоях ей там, впил поглед в него, със сигурност знаех, че ако извади оръжието си, щеше да ме убие. Говорех по-бързо, отколкото би трябвало. Трябваше бавно да измъкна револвера си, но не можех да спра да говоря. Точно тогава си помислих, че ако ми е писано да живея още десет минути, ще отида в Канзас Сити. И че ще помагам на брат си. Той е десет години по-млад от мен, а освен това е много добър човек.

Спър взе ръката на Бен и го потупа по гърба.

— Бен, радвам се, че си взел такова решение. Не знаех какво да ти предложа. Достатъчно дълго се навъртах насам, за да можеш сам да решиш. Това е най-добрият съвет, който някога съм давал. А сега е по-добре да се върна при сенатора и да му дам този чек. Ще му кажа, че Джордан обеща да не създава повече проблеми. След това ще се върна и ще прекарам нощта тук, след което ще се отправя към Абилийн. Ако не се лъжа, там има телеграф, нали?

Бен кимна и отново стисна ръката на Спър. Агентът излезе от офиса и се метна на седлото. Щеше да има достатъчно време да отиде в ранчото и да вечеря със сенатора.

Откакто Пени се върна, двамата със сенатора се хранеха в трапезарията. Спър се усмихна, когато забеляза, че готвачът бе постлал красива покривка. Пени изтича и го целуна по бузата, а сенаторът бе изключително доволен, че го вижда отново.

Пени бе прекарала цял час в горещата баня и сега беше облечена в красива рокля, която подчертаваше тънката й талия и много й отиваше.

— Боже, какво е станало с малкото безпомощно момиче от шатрата на Уонтъби! — възкликна Спър. — Сега си истинска красива лейди.

Пени се изчерви, а сенаторът се разсмя.

— От две години тя е домакиня на приемите, които давам във Вашингтон, и се справя отлично. Сега единственото, за което трябва да се тревожа, е да не я отвлече някой нехранимайко и да се ожени за нея. Казах й, че първо трябва да завърши училище, след което й предстоят още четири години в един от най-хубавите девически колежи. Мисля, че жените трябва да са образовани колкото може повече. Не е достатъчно да са само съпруги и майки. Мисля си, че един ден в долната камара на Конгреса или дори в самия Сенат ще имаме жени.

— О, татко, това звучи невероятно!

— Съвсем не. През цялото време виждам изключително образовани жени във Вашингтон. Има жени лекари, жени адвокати, дори жени проповедници.

Спър беше разговарял със сенатора веднага щом пристигна и му бе дал чека. Сенаторът бе останал доволен особено когато разбра за обещанието на Джордан да не му създава повече неприятности.

— Наистина се надявам нашият приятел Рей Джордан да удържи на думата си — заяви сенатор Уолингтън. — Ще дойде време, когато годината ще е суха и ще трябва да използваме и двамата водата от реката. Тогава наистина ще се наложи да работим заедно. По-надолу от нашите постройки реката прави завой на изток и преминава през земите на „Съркъл Джей“.

— Изглеждаше достатъчно сериозен и мисля, че бе искрен — каза Спър. — Този чек за близо четири хиляди долара постоянно ще му напомня за щетите, които ви е причинил. Мисля, че ако отстоявате твърдо позицията си, всичко ще бъде наред.

След като вечеряха обилно с печено телешко, четири вида зеленчуци и за десерт — оризов пудинг, Спър се отпусна.

— Тази нощ ще потегля за града, а рано сутринта отивам в Абилийн. Трябва да намеря телеграф и да съобщя на шефа, че случаят е приключен. Сигурно има вече нещо друго за мен.