Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Този път Рей Джордан се намираше при корала, когато Спър се приближи, а пазачът вървеше безропотно пред него.

— Какво е това, по дяволите? — избухна Джордан.

Спьр бе следвал дирите на убийците, които продължаваха чак до вратата на корала.

— Джордан, качвай се на коня си и тръгвай. Отиваме в града.

— Какво, дяволите го взели, искаш да кажеш с това?

— Искам да кажа, че отиваме в града при шерифа. Това означава, че си арестуван. Трябва ли да използвам оръжие, за да те накарам да разбереш?

— В какво съм обвинен? — попита Джордан, без да мръдне от мястото си.

— В много неща. Опожареният обор не е платен, нямаме отговор за кражбата на добитъка, а сега унищожихте и голяма част от собствеността на ранчото „Бар Уест“ — убити са дванайсет от неговите животни. Следите на убийците водят точно в този корал и аз ще свидетелствам за това в съда под клетва. Сега ще тръгнеш ли при шерифа, или предпочиташ да закараме тялото ти право при погребалния агент? Нямам намерение да се занимавам повече с теб, Джордан. Тръгвай или вади револвера. Нямаш друг избор.

Джордан се огледа. Трима от неговите хора току-що бяха излезли от спалното помещение. Всички те носеха револвери, но бяха твърде далеч. Ед Хънт беше взел карабината на пазача и сега я държеше насочена към ранчерото.

— Да се провалиш в ада дано, Спър Маккой! Не знам за какво говориш. На никого не съм заповядвал да застрелва крави.

— Ти си отговорен за това, Джордан. Аз спазвам закона. Сега отиваме в града и можеш да признаеш всичко пред шерифа и областния прокурор. Може би те просто ще те накарат да платиш за обора и дванайсетте глави добитък. Сред тях имаше шест млечни крави, всяка от която струва по двеста долара.

— Проклятие!

Спър хвърли поглед към каубоя, който ги беше пресрещнал.

— Върви и оседлай коня на шефа си и го доведи тук след пет минути. Тръгвай!

Час и половина по-късно Спър и Рей Джордан спряха пред офиса на шерифа в Суийт Спрингс. Спър бе изпратил Ед Хънт и Харли в ранчото, за да кажат на другите какво се беше случило.

Спър слезе от коня и се обърна към Джордан, който, докато слизаше от своя, мърмореше и се оплакваше от ревматизма си. В офиса Спър намери шерифа Бен Джонсън, седнал зад бюрото си, да се занимава с адски досадната канцеларска работа, както се бе изразил той.

— Довел си ми посетител? — попита Бен, като се обърна.

— Шерифе, арестувах този човек за унищожаване на чужда собственост. Искам да предявя обвинение към него и гарантирам, че е виновен, затова държа да бъде държан в затвора, докато не изплати дълговете по обвиненията си или докато областният съдия не пристигне и не се произнесе по случая.

— Какво се е случило? — попита Бен.

— Този негодник ме обвинява, че съм наредил да застрелят няколко животни от „Бар Уест“. Някой е застрелял дванайсет добичета, но, кълна се, аз не знам нищо за това.

— Стрелците са дошли от неговото ранчо, били са двама, защото проследих дирите на два коня, които водеха точно в корала на ранчото „Съркъл Джей“. Нямаше опит да се заличат следите. Мисля, че това е било отмъщение, тъй като само тази седмица хората на този ранчеро се опитаха да откраднат двеста глави животни от „Бар Уест“.

— Кражба на добитък? — попита Бен.

— Той не може да докаже нищо!

— Унищожаването на чужда собственост е сериозно обвинение — каза Бен, поглеждайки към Джордан. — Да напиша ли обвинение и да го оставя, докато дойде съдията, или да направя списък на обвиненията и да не ги пускам в съда?

— Бен Джонсън, ти, проклет кучи сине! Познаваш ме добре. Няма да платя и цент, докато не получа призовка от съда. Това, което трябва да направя, е да забия един куршум в смрадливото ти тяло.

Бен му хвърли студен поглед.

— Искаш да ме предизвикаш, така ли, Рей Джордан?

— По дяволите, така е! Остаряваш, Бен. И ръката ти отслабва. Аз може и да не съм опитен стрелец, но съм много по-бърз от старо магаре като теб.

Бен въздъхна. Сложи си колана с револвера, извади оръжието провери го и го постави пак в кобура, след като се увери, че всичко е наред. После бръкна в джоба на ризата си и извади монета от двайсет златни долара и я хвърли на бюрото.

— Мислех си, че все ще се стигне до това, Джордан. Отнасяш се грубо със съседите си и с половината област — подпалваш обори, отвличаш добитък, сега пък си застрелял юници. По дяволите, за кой се мислиш?

— Аз съм Рей Джордан, който след малко ще вкара великия Бен Джонсън в гроба.

Бен хвърли двайсетте долара във въздуха, улови монетата и я стовари шумно на бюрото. Ези.