Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Спър се премести малко по-настрани от останалите, намери си удобно място и постла одеялото си на земята, не беше студено, само малко хладно. Беше късно през нощта, когато се събуди внезапно. Някой, който беше съвсем близо, го разтърсваше леко за рамото.

— Спър, не стреляй. Аз съм, Пени.

Тогава той я видя; бе седнала до него. Той леко се изправи и се усмихна.

— Исках само да ти благодаря, че дойде в онзи индиански лагер. Помислих си, че ще те убият. Команчите наистина те намразиха за това, че се промъкна по този начин в лагера им, точно като индианец. Знаех, че са планирали битката с нож и въже за следващия ден и бях направо отчаяна. Тогава си помислих, че ми е писано цял живот да си остана жена на команч. — Тя спря за момент. — Спър, дължа ти толкова много. Мисля да ти благодаря по единствения начин, който знам. Докато бях там, се научих как да задоволявам един мъж. — Тя се пресегна и го погали точно там, където бедрата му се съединяваха, като го притискаше леко, за да го възбуди.

— Пени, недей!

— Не бъди толкова благороден, Спър Маккой. Не те ли възбуждам поне мъничко? — Тя хвана ръката му и я притисна към гърдите си. Индианската й рокля бе разтворена отпред и тя пъхна ръката му в отвора. Дланта му веднага покри едната й гръд. — Кажи ми, че не ти харесва това, Спър!

— Знаеш, че ми харесва, на всеки мъж би му харесало, но ти си момичето, което дойдох да спася. Не искам да усложнявам нещата. При това баща ти ще ме застреля, ако научи.

Пени въздъхна.

— Знам, че не мога да те изнасиля, без да вдигна шум. Може би, когато се върнем в ранчото… — Тя изведнъж впи устни в неговите, след това леко го бутна на одеялото, притискайки бедрата си към неговите. Само след миг се отдръпна.

— По-късно, когато ще можем да останем сами, ще се опитам да измисля нещо.

Пени се усмихна и изчезна в нощта.

Уморената група ездачи пристигна в ранчото „Бар Уест“ към девет и половина на следното утро. На две мили един пазач ги видя и препусна бързо към къщата, за да съобщи за пристигането им и за да може готвачът да има достатъчно време да им приготви закуска. Когато групата влезе в двора, закуската бе готова и всички се нахвърлиха върху храната, без дори да се измият преди това.

Един час по-късно, след като се бе изкъпал, Спър се отправи към спалното помещение с намерението хубаво да се наспи. Не след дълго задряма, унесе се в сън, но се сепна, повдигна учудено вежди, изпусна дълбока въздишка и отново се отпусна. Докато заспиваше, си помисли за сенатора, който бе толкова уморен, че сигурно щеше да спи през целия ден.

От дългата езда цялото тяло го болеше. Тази задача бе по-различна от другите, които бе получавал напоследък. Това, от което имаше нужда сега, бе един свободен ден, в който да не прави нищо, след което щеше да се добере до най-близкия телеграф и да уведоми генерал Халек, че случаят е приключен.

Беше доволен, че успя да освободи Пени. В началото не мислеше, че има и най-малък шанс. Уонтъби се оказа разумен човек, но Спър знаеше, че малко команчи биха се съгласили да разменят шейсет коня срещу някоя своя собственост.

Той потъна в сън.

Събуди го бърз тропот от конски копита по твърдата тексаска земя. Той се събуди окончателно и скочи от леглото. Един конник препускаше шеметно. Нещо се беше случило. Спър изчака, докато ездачът се приближи съвсем и застане с коня си до задната врата на кухнята. Ед Хънт също изскочи тичешком от задното помещение.

— Харли, какво, по дяволите, става? — изрева Ед.

Сенатор Уолингтън се появи бързо на задната веранда и се втренчи напрегнато в конника, а вратата към терасата, която сенаторът бе забравил да затвори, се затръшна с трясък след него.

— Сенаторе, в западния район на ранчото имаме неприятности със „Съркъл Джей“.

Спър се приближи бавно до тях. Можеше да чуе всяка дума от това, което казваше каубоят, тъй като той бе много възбуден и говореше високо.

— Намерих ги на около миля от триредната телена ограда, която поставихме преди няколко години. Изглежда, като че ли някой е срязал телта, влязъл е и просто е застрелял животните.

— Колко, Харли? — попита сенаторът.

— Дванайсет глави. Шест млечни крави, три юници и три по-големи телета, почти готови за продан.

Спър си проправи път и застана пред Ед Хънт.

— По-добре да се качваме на конете и да отидем да огледаме — каза Ед и погледна към Спър. — Ще дойдеш ли с нас? Мисля, че това е последната капка, с която чашата преля, ако наистина онези животни са застреляни от хората на Джордан.