Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

— В хотел ли сте отседнали?

— В „Палас“.

— В коя стая?

Ръката й се премести по-високо.

— Стая двеста и дванайсет. Сигурна ли си в това, което вършиш.

— Да, както съм сигурна, че ще бъда там. Ти се върни в стаята си. Може да са ми нужни няколко минути.

Спър стана и плати сметката. Мъжът зад бара не каза нищо за счупената чаша или за това, че той разговаря с Тори Рот.

Необходими му бяха пет минути да се върне в хотела.

В кутия двеста и дванайсет нямаше никакви съобщения, така че той взе ключа и тръгна по стълбите нагоре. Когато стигна до вратата, той се прилепи до стената, пресегна се и отключи. Нищо не се случи. Блъсна силно вратата, така че тя се удари във вътрешната стена. Никой не се криеше зад нея.

Все още бе светло. Спър надникна предпазливо, но не видя никой да се спотайва в стаята. Пусна щорите зад тънките пердета, запали лампата и свали нещата си от леглото.

На следващата сутрин трябваше да отиде в смесения магазин, за да купи някои съдове и да се снабди с храна за из път. След това щеше да тръгне да търси дъщерята на сенатора. Беше решил, ако се срещне с индианци, ще им предложи като откуп петдесет коня, а ако трябва, ще вдигне на сто.

Тъкмо бе бутнал пътната си чанта под леглото, бе вдигнал колана с патроните и го бе преметнал странично през таблата на леглото, когато долови леко почукване на вратата.

Спър отвори и Тори бързо се вмъкна вътре. Носеше широка сламена шапка, която почти скриваше лицето й. Той затвори вратата и я заключи, след което взе един стол и го подпря поддръжката на вратата. Ако някой се опиташе да разбие вратата, първо трябваше да счупи стола.

Спър кимна.

— Изглеждаш много сигурна…

Тори махна шапката и я запрати на леглото.

— Виж, не знам какво си мислиш. Не обикалям наоколо и не ходя в хотелски стаи с всеки непознат, който дойде в града. С теб е различно. Харесва ми как изглеждаш, харесвам стила ти, начина, по който говориш. Отнасяш се с мен като с дама, въпреки че не съм ти представена от жената на президента. — Тя я погледна и въздъхна. — Може би направих грешка. Искаш ли да си вървя?

Той повдигна леко брадичката й и я целуна нежно по устните. Тя затвори очи, а когато целувката свърши, от гърдите й се откъсна дълбока въздишка.

— О, боже, ще остана. Но ще трябва да ме целунеш пак по този начин

Спър отново я целуна, като я притисна силно към себе си. Ръката й се спусна надолу и започна леко да опипва и притиска, докато не почувства нарастващата му възбуда. И когато спря да я целува, той не я пусна, а я побутна към леглото. Спър я погледна с ням въпрос, а тя кимна.

— О, господи, да! Мина толкова време: когато бях омъжена, обичах да се любя със съпруга си. Познавам жени, които мразят да си разтварят краката, но на мен никога не ми стигаше. Правехме го често и когато разбрах, че не мога да забременея, мъжът ми ме остави.

Спър не я прекъсна, а когато тя скърши, седнаха на леглото, притиснати един в друг. Той отново я целуна, след това покри с целувки шията й и премина надолу към дълбоко изрязаното деколте. Тя разкопча копчетата и той продължи още по-надолу, като се доближаваше все повече до гърдите й.

— О, господи, моля те, Спър Маккой, целуни ме там.

Той доразкопча останалите копчета, махна горната част на роклята й и посегна към гърдите й. Тя имаше малки розови зърна, които постепенно се изпълваха с кръв от надигащата се в нея страст.

Той целуна едната й гръд, а тя потрепери от удоволствие, след това се засмя, когато ръката й започна да гали косата му.

— О, миличък, продължавай все така. Това ме кара отново да се чувствам истинска жена, а не просто една банкова касиерка в някакъв проклет малък тексаски град. О, кара ме да се чувствам като истинска жена!

Той целуна зърното й, а тя започна да диша тежко, след това го засмука и тя застена. Когато той захапа зърното й, тя потрепери, обгърна го с ръце и го блъсна в леглото. Тялото й се разкъсваше от спазми, които я караха да притиска бедрата си в неговите. Останала без дъх, тя започна да стене, приближи се още повече към него и продължи да го целува толкова силно, че устните му изтръпнаха.

Спазмите разтърсиха тялото й още веднъж, след това отминаха, оставяйки я задъхана и изтощена. Тя се претърколи на леглото настрани от него, като се сви на топка.

— Не — каза тихо тя. — Не мога да ти позволя да го направиш. Въпреки че съм разведена, все още съм уважавана. Половината жени от града все пак ми говорят. Ако това се разчуе… — тя изведнъж спря и бавно се извърна към него. — О, по дяволите, беше много хубаво. Забрави какво ти казах. Толкова много те искам в мен, че дори се осмелявам да ти кажа: „Чукай ме“ — За момент очите й се разшириха от страст и тя се усмихна. — Да, Спър Маккой, искам да ме чукаш дълго и силно през цялата нощ. Може би мъжът ми беше стерилен, не аз. Ако забременея, ще мога да му го докажа, не мислиш ли?