Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

В началото на пътеката, която водеше към ранчото, имаше порта, скована от високи петнайсет фута греди, а на гредата, поставена хоризонтално над тях, имаше голям надпис „Бар Уест“, изрязан дълбоко в дървото.

Спър мина през портата и се отправи към сградите, които се намираха на четвърт миля пред него. Никой не го нападна. Когато достигна първия обор, оттам бавно излезе един човек и му махна с ръка. В кобура си имаше шесткалибров револвер.

— Добър ден. Ранчото „Бар Уест“ ли търсите?

— Точно така. Трябва да се срещна с Лорън Кеймбридж.

— Да, сър. Той е управителят на ранчото. Продължете направо. Ще му кажа, че сте тук.

Мъжът се отправи към страничната врата и влезе бързо вътре. Спър продължи да язди към оградата, където връзваха конете близо до вратата. Когато се приближи до нея, отвътре се появи друг мъж и му протегна ръка. Мъжът беше нисък и дебел, носеше дрехи, характерни за града, а не обикновеното каубойско облекло.

— Лорън Кеймбридж, на вашите услуги — каза той.

Спър пое ръката му и се здрависа.

— Спър Маккой, от тайните служби. Разбрах, че имате проблеми.

— Страхувам се, че е така. Елате с мен в офиса и ще ви кажа всичко, което знаем и което сме направили.

Когато влязоха вътре, Спър забеляза, че къщата бе построена и обзаведена с: много вкус. Би подхождала на всеки скъп квартал на Вашингтон или Ню Йорк. Офисът всъщност представляваше кабинет, на който единственият огромен прозорец гледаше на запад към безкрайната прерия.

Седнаха в тапицирани кожени кресла и Кеймбридж предложи на Спър пура от една голяма кутия, но той отказа. Кеймбридж взе една, отхапа единия й край, запали я и всмукна дълбоко няколко пъти, като се увери по този начин, че пурата гори както трябва. След това посочи към една карта, закачена на стената. На нея беше обозначена тази част от Западен Тексас, където се намираше ранчото „Бар Уест“.

Кеймбридж стана и се приближи към картата.

— Къщата се намира точно тук. Реката Суийт Спрингс минава през ранчото и продължава на северозапад. Притежаваме всички права върху реката. — Той очерта една линия от ранчото в посока северозапад. — Знаем, че нападателите са се отправили в тази посока. Хората, които изпратихме след тях, са се натъкнали на следи от повече от двеста коня; тези животни са били придвижвани на северозапад. Загубихме дирите в една блатиста местност. Освен това предположихме, че сме твърде близо до летния бивак на индианците и се налагаше да бъдем предпазливи, затова се върнахме. Дори и да бяхме открили лагера, какво можехме да направим само шестима мъже срещу може би стотина команчи?

Спър повдигна изненадано вежди.

— Сто воини са прекалено много за една банда. Ако в нея има много хора, тогава трудно се намира трева за конете им. Обикновено групата се състои от двайсет до четирийсет вигвама и също толкова семейства.

Кеймбридж се намръщи за момент — не обичаше да му се противоречи.

— Така или иначе, ние се върнахме тук и се обърнахме към шерифа. Проклетият старец не си мръдна пръста. Писах на сенатора за случилото се още същата нощ, а скоро получих телеграма от него, в която той остро ме упрекваше, но сенаторът няма голямо влияние върху местните хора на закона.

— Затова сенаторът се обадил на президента Грант, който от своя страна се обадил на моя шеф и той ме изпрати тук. Сега ми кажете какво друго направихте, за да върнете момичето?

— Нищо. Какво можехме да направим?

— И не сте предложили на индианците да я откупите? Можехте да им предложите, да кажем, петдесет коня за нея. Команчите ценят хубавите коне повече от всичко друго, дори и белите жени нямат по-голяма стойност за тях.

— О, но аз не съм бил в този район достатъчно дълго, за да познавам навиците на местните. Това, от което наистина разбирам, са конете.

— И не сте отишли в града да намерите някои метиси, които биха могли да предложат откуп на команчите или поне да се опитат да ги намерят?

— Доколкото знам, в града няма метиси. След като команчите нападнаха едно ранчо преди две години, местните индианци изгониха трима метиси от града, а четвъртия застреляха. Не мисля, че ще намерите метиси в Суийт Спрингс.

— А хора от охраната?

— Всъщност такива няма, тук е спокойно. Преди време само имаше някакъв смут сред някои червенокожи, но те се уплашиха и офейкаха набързо.

— Къде е най-близкият армейски гарнизон? Армията би трябвало да се заеме с този въпрос.

— По дяволите, команчите все още не са изпратени в резерват. Няма начин армията да хване тези негодници. Но наистина има армейски пост тук — форт Грифин, разположен по течението на Бразос Ривър, но той се намира на сто и петдесет мили оттук.