Реймънд Фийст - Мрак над Сетанон

Сабята увисна в ръката му и той се върна при четиримата магьосници. Не намери изход от сводестата подземна зала, затова седна и се загледа в четиримата заклинатели, вкаменени на място със оплетени ръце. Огледа раната си и се убеди, че кървенето е намаляло. Беше болезнена, но не и сериозна. Облегна се на стената, отпусна се удобно и зачака. Нищо друго не можеше да направи.

Опашката на Риатх помете зидария от стената и я размаза на прах. Драконката изврещя от болка и гняв, стовари магията си върху Властелина на ужаса и го нападна с нокти и зъби. Но той се биеше здраво и тя също плати тежка дан.

Томас замахна с все сила, удържайки се между Камъка на живота и Дракен-Корин. С писък и ръмжене връхлетя валхеру, като тигъра, изписан на жълто-черния му табард. Такава дива ярост, каквато бе обзела противника му, Томас не бе виждал от дните на безумие по време на Войната на разлома. Но битките го бяха закалили и той не даде воля на гнева си.

— Не можеш да ни спреш, Ашен-Шугар! — изрева Дракен-Корин. — Ние сме господарите на този свят. Трябва да се върнем.

Томас отби удара, замахна и златното му острие удари бронята на валхеру и дъжд от искри посипа белия му табард.

— Вие сте гнилият плод на отминал век! Създания, не проумели, че са мъртви. Не ще ви позволя да унищожите всичко, за да се възцарите над една безжизнена планета.

Дракен-Корин замахна с черния меч, но Томас се сниши, нападна и златният му меч прониза Дракен-Корин в корема.

— Няма да ни спреш! — изрева Дракен-Корин и удвои яростта си, спря Томас и го отхвърли назад. Проблясък, и на мястото на Дракен-Корин се появи Алма-Лодака и нейната атака не бе по-малко яростна.

— Подценяваш ни, отче-съпруже — викна тя. — Ние сме всички валхеру, а ти си само един.

Лик и тяло се промениха и друг валхеру застана срещу Томас. И друг, и друг, докато най-сетне се сляха в мъгла от стотици ликове и тела, а след това пред Томас отново се върна Дракен-Корин.

— Видя ли? Видя ли? Аз съм безчетен. Ние сме безброй!

— Смърт си ти и зло, но освен това си и лъжец — отвърна Томас с презрение, замахна и Дракен-Корин едва отби удара му. — Да имаше силата на нашата раса, в миг щеше да ме поразиш. Можеш да се превръщаш колкото си щеш, но аз знам, че си само един, малка част от цялото, и се довлече тук, за да отвориш портала, та да нахлуе мощта на Пълчищата на дракона.

Дракен-Корин отвърна с нов напад. Томас посрещна черното острие със златния си меч и го отби. В другия край на залата битката между дракона и Властелина на ужаса, изглежда, привършваше, защото шумотевицата заглъхна. А после зад Томас настъпи зловеща тишина.

Томас усети, че Властелинът на ужаса се приближава и че Риатх е победена. Като Ашен-Шугар беше срещал такива като него и ако не беше толкова затруднен, нямаше да се уплаши, но ако сега се извърнеше към него, щеше да позволи на Дракен-Корин да действа на воля. Ако пък не му обърнеше внимание, щеше да му позволи да го обезсили.

Томас отби поредния замах на Дракен-Корин, скочи напред и нанесе рискован удар. Черното острие изсвистя към него, но само облиза плетената ризница, разкъса златните халки и поряза хълбока му, Томас стисна зъби от болка, но успя да сграбчи ръката на Дракен-Корин, изви я рязко, обърна го така, че да си сменят местата, и тласна с все сила Господаря на тигрите по пътя на черната хала.

Властелинът на ужаса залитна, мъчейки се да се спре, но не успя, блъсна Дракен-Корин отзад и го зашемети. Дракен-Корин запищя от болка, забравил да вдигне щит срещу изтръгващия живота досег на Властелина на ужаса.

Златният меч на Томас се заби напред, нанесе люта рана в корема на облечения в жълто и черно валхеру и го изтощи още повече. Дракен-Корин се олюля, блъсна се отново в освирепялото чудовище и то го отхвърли от пътя си. Неволният тласък отпрати Дракен-Корин към Камъка на живота.

— Нее! — изрева Томас и скочи напред, а Властелинът на ужаса замахна с лапа и за миг го сграбчи. Неистова болка прониза Томас, ръката му с меча замахна сама и златното острие се стовари в черното като нощта туловище и изсъска сред рояка искри. Отново замахна Томас към сърцето на неживата твар и й нанесе почти смъртна рана, карайки я да залитне. И се извърна като светкавица към устремения към целта си Дракен-Корин.

А той залитна и се свлече по очи върху Камъка на живота, сякаш искаше да го прегърне: И се засмя, макар и обезсилен, защото му остана време да си направи магиите и да отвори портала, през който общият им разум да се върне в света на тяхното рождение. Отново щеше да е цял.