Реймънд Фийст - Мрак над Сетанон

— Риатх, като всички велики дракони знае кога идва смъртта — отговори Томас. — Казва, че е скоро.

— Докато бяхме между световете, можех да умра далеч от теб и твоите приятели — каза Риатх. — Сега е ясно, Че трябва да участвам в това, защото съдбата на расата ни завинаги е свързана с вашата, валхеру.

Томас само кимна. Пъг огледа залата и промълви озадачено:

— Къде ли е този Камък на живота? Макрос посочи подиума и каза:

— Ето там.

— Но там няма нищо — отвърна Пъг.

— Само на пръв поглед — каза Томас и се обърна към Макрос. — Къде да чакаме?

Макрос помълча малко и отвърна:

— Всеки на своето място. Пъг, Арута и аз трябва да останем тук. Ти и Риатх трябва да се преместите.

Томас кимна разбиращо и с помощта на тайнствената си дарба се надигна и се озова на гърба на дракона. Прокънтя гръмовен тътен и двамата изчезнаха.

— Къде отидоха? — попита Арута.

— Тук са си — отвърна Макрос. — Но са малко извън фаза спрямо нас във времето… както и Камъкът на живота. И сега го пазят — последния бастион на тази планета, защото ако ние се провалим, само той ще остане между Мидкемия и пълното й унищожение.

Арута го погледна втренчено, после погледна Пъг, пристъпи към подиума, седна и каза:

— Май е време да ми обясните някои неща.

Ги даде знак и над главите на връхлитащите таласъми се изсипа дъжд от стрели. Стотици паднаха в миг, но приливът им бе неудържим и Ги дьо Батира извика на Амос:

— Готови за напускане на стените! Но никакво бягство! Който се опита да избяга, да бъде убит от командващия сержант!

— Не е ли малко жестоко? — промърмори Амос, но не възрази на заповедта.

Гарнизонът бе готов да се прекърши, неопитните му бойци бяха на ръба на паниката. Само ако бъдеха изплашени повече, отколкото ги плашеше врагът, оставаше някаква трошица надежда да се изтеглят в ред към цитаделата. Амос погледна през рамо към градската тълпа, стичаща се към вътрешната крепост. Бяха им забранили да излизат по улиците, за да могат помощните отряди да се придвижват от една позиция на друга безпрепятствено, но сега им наредиха да оставят домовете си. Амос се надяваше, че ще се изтеглят навреме и ще опразнят улиците преди да започне оттеглянето от стените.

Джими дотича и извика:

— Дьо ла Тровил иска подкрепления! Притиснат е силно на десния фланг.

— Няма да получи — отвърна Ги. — Ако изтегля дори един човек от позициите ни, ще ни пометат. — Той посочи таласъмите, разчистили отново прохода през външната порта. Прикриващият ги огън на моределските стрелци беше убийствен. Джими понечи да си тръгне, но Ги го сграбчи за ръката и го спря. — Друг вестоносец вече разнася заповедта да се напусне едновременно стената по сигнал. Няма да можеш да стигнеш навреме. Стой тук.

Томас погледна надолу. Приятелите му бяха изчезнали, но той знаеше, че са си на мястото, само малко извън фаза спрямо него във времето. Част от усилието на Ашен-Шугар да скрие скъпоценния камък беше в това да отмести града на Дракен-Корин в друга времева рамка. Хвърли поглед към отсрещния край на огромната зала, в която валхеру бяха провели последния си съвет, и видя гигантската, блестяща с изумруден цвят гема. Пренастрои леко сетивата си и видя нишките на силата, излизащи от камъка във всички посоки и докосващи, знаеше го, всяко живо същество на планетата. Прецени важността на онова, което му предстоеше да извърши, и овладя неспокойствието си. Долови настроението на Риатх и изпита признателност. Беше готовност да приеме предопределеното й, но без никаква примиреност и пораженчество. Смъртта можеше и да дойде, но с нея можеше да дойде и победата. Томас се почувства някак по-уверен от тази мисъл.

— Казахте, че е важно — каза Арута. — Сега ми обяснете защо.

— Оставено е за деня на завръщането на валхеру. Те разбраха, че боговете са създадени от естеството на света, че са част от самата Мидкемия. Дракен-Корин беше гений за своята раса. Той разбра, че силата на боговете зависи от връзката им с всички други живи същества. Камъкът на живота е най-могъщият артефакт на този свят. Ако се отнеме и се използва, ще изцеди всичката сила от всяко живо същество, чак до най-дребната твар, и ще предаде тази сила на онзи, който го използва. А може да се използва, за да върне валхеру в това време и пространство. Постига го, като осигурява несравним с нищо друго приток на енергия и в същото време извежда източника на силата на боговете. За жалост, камъкът в същото време ще унищожи целия живот на тази планета. Само за миг всичко, което върви, лети, плува и пълзи по Мидкемия, ще умре — насекоми, риби, всички растения, дори най-малките и невидими за просто око същества. Арута беше смаян.