Реймънд Фийст - Мрак над Сетанон

— Добре. Ще видим какво може да се направи — отвърна Ги. — Да тръгваме.

Тъмни лес представляваше плетеница от свързващи се гористи пояси, а не непрекъсната гора като Еддер или Зеленото лоно. През първите три дни от пътуването си преминаха през многобройни ливади и едва след това навлязоха сред наистина тъмни горски гъсталаци. На няколко пъти се наложи да изчакат, докато Галайн разпознае подвеждащите дири, оставени от моределите за заблуда. Още три пъти се натъкнаха на оръжейни и продоволствени складове, които се разпознаваха лесно по труповете на моредели и войници, пръснати наоколо. Мечовете хвърляха в огъня, за да се развали закалката им, стрелите и копията изгаряха. Седлата и юздите изпосичаха, зърното пръскаха по земята или също го изгаряха. Одеялата, дрехите и хранителните припаси ставаха храна на огъня.

Към края на втората седмица надушиха отдалече дим и се наложи да избегнат горски пожар. Нечие прекалено усърдие в унищожаването на складовете на Мурмандамус го беше причинило и огънят лесно бе обхванал дърветата, изсъхнали от горещото лято. Докато се отдалечаваха от бързо напредващата огнена стихия, Амос викна:

— Ей това трябва да направим. Да изчакаме негово скапанячество само да навлезе в гъсталака и после да му драснем огнивото. Ха!

Когато най-сетне излязоха от Тъмни лес и продължиха през нивята, Арута беше изгубил шест коня, но нито един от хората си, в това число търговеца и неговите наемници. Прехвърлиха двадесетина мили земеделска земя и накрая се спряха на стан. След залез слънце на хоризонта на юг се видяха смътни светлини.

Арута ги посочи и каза:

— Сетанон.

Стигнаха града и пред портите ги спряха неколцина войници от местния гарнизон.

— Търсим командира ви! — извика дежурният сержант. Златните му нашивки ясно личаха на фино скроения зелено-бял табард на баронство Сетанон.

Арута вдигна ръка и сержантът каза:

— Тук се стичат войници от Висок замък от половин ден насам. Подслонихме ги в двора на казармите. Баронът иска да разбере кой командва цялото това преселение.

— Предайте му, че ще отида при него веднага след като се настанят хората.

— И за кого по-точно да му предам?

— Арута Крондорски.

Мъжът зяпна.

— Ама…

— Знам, знам, умрял съм. Все пак предайте на барон Хъмфри, че до час ще дойда в цитаделата му. И също така му предайте, че водя със себе си Ги дьо Батира. След това пратете човек в двора на казармите да провери дали Балдуин дьо ла Тровил и Антони дьо Мазини вече са пристигнали. Ако са тук, да им предаде да се явят при мен.

Сержантът остана вцепенен за миг, след което отдаде чест.

— Слушам, ваше височество.

Арута даде знак на колоната да влезе в града. По оживените улици кипеше обичайният мирен и спокоен живот на Кралството, гражданите бяха улисани в работа, търговия и веселби, уверени в своята сигурност под закрилата на добрия и великодушен монарх.

Накъдето и да извърнеше очи, принцът виждаше най-обичайни гледки на мирен и безметежен живот. Това обаче скоро щеше да се промени.

Арута заповяда портите да се затворят. През последната седмица онези граждани, които бяха предпочели да си опитат късмета и да побягнат на юг, бяха пуснати. Но сега вече градът трябваше да се запечата. Изпратени бяха още съобщения, по гълъби, както и по вестоносци, до гарнизоните в Малаково средище, в Силдън и Даркмур в случай, че предишните депеши не са достигнали до командирите им. Всичко, което можеше да се направи, беше направено и единственото, което им оставаше, беше да чакат.

Разположените на север съгледвачи бяха докладвали, че армията на Мурмандамус вече държи напълно под контрола си Тъмни лес. И последната ферма между горите и града беше опразнена и всички фермери бяха прибрани зад градските стени. Принцът се беше разпоредил всеки да действа по изричен график. Всички налични хранителни припаси бяха прибрани в Сетанон, но когато срокът изтече, Арута заповяда всички ферми да бъдат подпалени. Все още неожънатите ниви също бяха подложени на огън, необраните градини бяха изкоренени или посипани с отрова, а всички стада, които се оказаха твърде надалеко, за да ги приберат в Сетанон, по негова заповед бяха разпръснати на юг и на изток. Нищо, което можеше да е от полза за настъпващия враг, не бе оставено. Според докладите на пристигналите в Сетанон войници поне тридесет от складовете на Мурмандамус бяха намерени и оплячкосани или унищожени. Арута не хранеше илюзии. Беше се постарал да ужили колкото може по-сериозно Мурмандамус, но не беше му нанесъл никакви сериозни щети, освен малки неудобства.