Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Робърт продължи:

— Преценявахме те, за да видим дали ще останеш на служба при мен, докато не те освободя от кръвния ти дълг, Нокът; или да видим дали може би си надарен достатъчно, за да бъдеш поканен в тази компания тук, на този остров.

Най-сетне Нокът запита:

— Каква компания, господарю?

Тримата мъже се спогледаха и Робърт каза:

— Наричаме се Конклавът на сенките, Нокът. Кой сме, ще научиш с времето, ако бъдеш приет в нашите редици. Какво правим също ще ти бъде разяснено.

— Но преди да може да ти се кажат тези и много други неща — заговори Пъг, — ти трябва да избереш дали да се присъединиш към нас. Дългът ти към Робърт ще бъде приет за изплатен и ти ще си свободен човек, свободен да правиш това, което те накара съвестта ти — макар че също така ще имаш задължения към Конклава.

— Но с тези задължения вървят и облаги — продължи той. — Ние разполагаме с богатство, достатъчно, за да ти осигури всичко, което ще ти е нужно до края на живота ти. Разполагаме с могъщи съюзници, тъй че да можеш лесно да се движиш сред благородници и властници, ако се наложи.

Накор продължи:

— Но също така имаме могъщи врагове. Танцьорите на смъртта представляваха само един опит от многото да бъде премахнат един от най-важните ни членове. Ако бяха успели с убийството на Магнус, нашата кауза щеше да пострада за години.

— Какво се иска от мен? Робърт каза:

— От теб се иска да положиш клетва за вярност. Не към мен, а към Конклава, Нокът. Ще напуснеш тази стая като член на нашето общество и с тази клетва ще дойдат облагите и отговорностите, за които досега само намекнахме.

Нокът промълви:

— Звучи така, сякаш ми се дава избор.

— Дава ти се — отвърна Накор.

— Каква е другата възможност за мен?

Пъг погледна Робърт и Накор, след което отвърна:

— Смърт.

Нокът стоеше смълчан.

Очите му се местеха от лице на лице: той оглеждаше тримата мъже и се мъчеше да разгадае по израженията им какво точно се очаква от него.

И тримата изчакваха неподвижно, лицата им с нищо не разкриваха мислите им. Пъг сякаш го наблюдаваше и се опитваше да прочете ума му. Робърт като че ли просто чакаше да види какво ще каже. Накор явно се опитваше да изтълкува нещо от стойката на Нокът, от изражението му или от какъвто и да било друг физически знак за реакция към избора, който току-що бяха поставили пред него.

След дълго мълчание Нокът промълви:

— Изглежда, нямам избор.

— Винаги има избор — каза Робърт. — Този, до който сме стигнали обаче, е много труден. — Помълча и добави: — Пъг е моят учител и водачът на нашата общност.

Пъг погледна Нокът и се усмихна. Лицето му се отпусна и той изведнъж стана сякаш с години по-млад от Робърт, своя ученик.

— Изобщо не мислехме да идваш тук, Нокът. Моят син те доведе на северния бряг на острова, за да те изолира и да се съсредоточи върху учението ти, да те прецени по-дълбоко.

— Магьосникът махна с ръка и свещите, подредени в металния кръг, висящ от тавана, лумнаха така, че стаята се освети ярко. Робърт и Накор отидоха в два от ъглите на помещението и донесоха четири столчета. Робърт постави едното зад Нокът, а след това другото до Пъг, после отиде при Накор и тримата мъже седнаха. Пъг даде знак на Нокът да последва примера им. Нокът седна и попита:

— Ще ме убиете ли, ако кажа „не“?

— Не — отвърна Пъг. — Но в известен смисъл ще „умреш“. Защото ще премахнем спомените ти. Няма да е грубо. Просто ще заспиш, а когато се събудиш, ще си някой друг. Младеж, пострадал от нараняване при война, да речем, или от падане от покрива на своя дом. Хора, които ще твърдят, че са те познавали през целия си живот, ще посрещнат с радост връщането ти в съзнание и бързо ще ти припомнят знанията, които ти липсват. Можем да го уредим така, че да е съвсем убедително, и след време ще започнеш да вярваш, че си точно това.

— Но в известен смисъл сте прав — каза Нокът. — Нокът на сребърния ястреб ще е мъртъв.

Робърт кимна.

— Последният от оросините ще бъде изгубен — добави Накор.

Нокът помълча. Най-сетне каза:

— Кажете ми повече, за да мога да избера разумно. Нямам желание да изгубя съзнанието си кой съм — въпреки че забравата за смъртта на моя народ може да изглежда и като благословия, — но имам дългове, които трябва да изплатя, а тях не мога да пренебрегна.

— Ако избереш да служиш на каузата ни, дългът ти към мен ще бъде изплатен — каза Робърт.

— Нямам предвид този дълг, а дълговете към моя народ. Дори да беше загинал само един член на моето семейство или клан, пак щях да преследвам враговете, докато всеки от тях не си плати подобаващо за деянията си. Но тези хора унищожиха цялото ми племе, защото, освен ако някой не е избегнал смъртта, без аз да зная за това, аз съм последният оросин. — Кимна към Накор. — Не мога да умра, и в двата смисъла на думата, телесно или паметта ми — докато оросините не бъдат отмъстени.