Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Нокът кимна и тръгна към вратата. Ларс го пресрещна и каза:

— Не си длъжен да се грижиш за впряга му. Това е негова работа.

Нокът сви рамене.

— Нямам нищо против. Няма гости, които да обслужваме, все едно е дали ще разпрегна конете, или ще търкам котлите тука.

— Както искаш — отвърна Ларс и се върна към работата си.

Нокът излезе. Няколкото мига в кухнята бяха превърнали въздуха навън от свеж в неприятен. Той забърза към фургона, разпрегна конете и ги поведе към конюшнята. Беше станал доста умел в оправянето с капризните животни и макар няколкото му опита в ездата да бяха завършили неприятно, конярската работа му се струваше лесна и общо взето забавна. Вкара четирите коня в различни ясли и се захвана да ги изтърка с четката — все пак бяха стояли неподвижно поне половин час, докато разтоварваше, и то потни от дългия път до хана.

Докато им даваше вода и овес, усети, че времето се обръща сериозно. Излезе на двора и погледна небето. Слънцето вече залязваше. Облаците ставаха по-тъмни и се сгъстяваха, а снегът валеше по-упорито. Нокът си помисли, че коларят и помощникът му ще трябва да побързат по пътя до Латагор — иначе щяха да затънат в снега до главините през следващите няколко дни. И то ако имаха късмет. Ако излезеше голяма виелица, можеше да се окажат затворени от снега за цялата зима в хана на Кендрик.

Вечерта мина без произшествия. След като почистиха кухнята и замесиха хляба, Нокът тръгна към стаята, която делеше с Ларс и Гибс. Лела обаче го спря и му каза шепнешком:

— Изчакай. Отпусна длан на ръката му и го поведе към килера между гостната и трапезарията. Бутна леко вратата към гостната и я открехна.

Гибс седеше кротко пред камината и гледаше гаснещата жарава. Пред него имаше халба ейл. Лела затвори вратата, усмихна се лукаво и каза:

— На Ларс му трябва стаята за малко.

— За какво? — попита Нокът. Тя се изкикоти.

— За какво ли? Не знаеш ли за какво? Той се намръщи.

— Ако знаех, щях ли да питам? Тя закачливо го тупна по корема.

— Меги му е на гости.

— Защо? — учуди се Нокът. И после, преди тя да успее да му отговори, се сети и попита: — Трябва да са сами ли?

— Разбира се, глупчо такъв! — отвърна му тя игриво.

— При моето племе е различно — обясни той. — Ние живеем в общи сгради през зимата и често мъж и жена си лягат заедно под мечите кожи. Всички други се преструват, че не забелязват.

— Е, тука забелязваме — каза тя. После го погледна с блясък в очите и добави: — Изглеждаш ми притеснен. Какво има?

Умът на Нокът се върна към кривнатата усмивка на Меги и вирнатото й носле, и как тънкото й тяло се полюшваше, когато върви. Накрая отвърна:

— Не знам.

Очите на Лела изведнъж се разшириха.

— Ти ревнуваш!

— Не я знам тази дума — каза Нокът.

— Искаш Меги за себе си! — Тя се засмя весело.

Той се изчерви. Прииска му се да е навсякъде другаде, но не и тук.

— Не разбирам какво имаш предвид — изломоти той. Лела го изгледа преценяващо, после каза:

— Ти ставаш много чаровен млад мъж, Нокът. — Сложи ръка на кръста му и доближи лицето си до неговото. — Я ми кажи: лягал ли си с жена?

Нокът не можеше да намери думи. Поклати глава. Лела се засмя и се отдръпна.

— Такова момче си!

Нокът се ядоса. Кой знае защо, подмятането й го жегна и той почти извика:

— Не, аз съм мъж! Оросин! Отидох в планината на своето изпитание за мъжкото си име и… — Замълча. — Щях да имам мъжки татуировки по лицето, ако цялото ми село не беше избито.

Лицето на Лела омекна.

— Извинявай. Забравих.

Гневът бързо го остави, щом тя се притисна в него и го целуна. Меките й топли устни пробудиха у него вълнение, заплашващо да го покори изцяло. Той я стисна здраво, придърпа я към себе си и тя изписка от болка. Отблъсна го с длани и прошепна:

— По-нежно.

Нокът примигна смутено, обзет от чувства, на които не можеше да даде име; жадуваше да я върне в прегръдката си.

Тя се усмихна.

— Нищо не знаеш за играта на мъже и жени.

— Игра?

Тя го хвана за ръката.

— Видях игрите, на които те учат Робърт и Магнус. Мисля, че е време да те науча на най-хубавата игра на света.

Леко уплашен и изчервен, Нокът се вкопчи в ръката й, щом тя го поведе към стаята, която деляха с Меги.

Гибс, който ги бе гледал какво правят, се ухили и надигна халбата си за поздрав. А когато се качиха нагоре по стълбите, каза на глас:

— Май ще трябва да си намеря друго момиче. Дотук беше. И понеже нямаше с какво друго да се утеши, реши да опита с още една халба ейл, преди да си намери място за спане.