Джейн Фийдър - Теменужени очи

— Стига да не очаквате от мен да я отведа пред олтара — отговори с безразличие Седрик. — Ако зависи от мен, и двамата можете да вървите по дяволите.

— Благодаря, сър. — Джулиън се поклони повторно. — Да вървим, глухарче. — Той я избута от стаята.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? — попита с пресекващ глас Тамсин, докато вървяха към изхода.

— Така изглежда — отговори добродушно той. — Защото силното ми социално чувство настоява да направя от теб почтена жена, макар че… — Той помълча и обясни замислено: — Мисля, че не би трябвало да си поставям толкова възвишени цели.

— Негодник!

— Бандитка!

Мадрид, Коледа, 1812 година

Падаше лек сняг и се стелеше като фин бял прах по тесния, с много завои път, който водеше към града.

Ефрейторът пред митническия пост трепереше от студ и се гушеше във вдигнатата си яка. След малко провря глава в задушното помещение.

— Някой идва, сър.

Лейтенантът се отдели от нажежената печка, над която топлеше ръцете си, и излезе навън. Наближаваше малка група ездачи, бели, призрачни фигури под сипещия се сняг.

— Испански седла — промърмори той и скри ръце в джобовете. — Май е госпожата на бригадния генерал. Тя е! Навсякъде ще позная този невероятен кон!

Четирите коня излязоха от снежната вихрушка и спряха пред поста. Двамата ездачи не се отличаваха с нищо по-забележително, но третият беше огромен мъж, възседнал силен и невероятно грозен жребец. Крехката фигура до него яздеше великолепен арабски кон с млечнобяла кожа.

— Добър вечер, лейтенант. — Ездачът на арабския кон се оказа жена и ефрейторът зяпна смаяно. Нежният, мелодичен глас издаваше едва забележим акцент. Ала лейтенантът изобщо не се изненада.

— Добър вечер, мадам. Идвате тъкмо навреме за коледния бал в главната квартира на херцога. Започнали са само преди час.

— Очевидно сме планирали добре времето си — засмя се Тамсин и го удостои с очарователна усмивка. — Надявам се, че не сте на пост през цялата нощ.

— За съжаление изтеглих късата сламка — отговори той и поклати глава с безкрайно съжаление. — Но момчетата обещаха да ни донесат коледната вечеря.

— Коя беше тази жена? — попита ефрейторът, когато четиримата ездачи се отдалечиха.

— Съпругата на бригадния генерал — отговори лейтенантът. — О, да, забравих, че си нов и не я познаваш. Нали пристигна само преди няколко седмици.

Той се върна в митническия пост и изтърси снега от палтото си.

— Лейди Сейнт Симон — продължи да обяснява той. — Тя язди с партизаните и е свръзка между тях и главнокомандващия. Огромният шотландец й е телохранител, името му е Габриел. Пази се от него, ако го видиш пиян. Обикновено е мирен като агне, но като си пийне малко повече, става истински дявол.

— Жената на бригадния генерал Сейнт Симон е партизанка? — Ефрейторът не можеше да повярва на ушите си.

— Точно така. — Лейтенантът беше много горд, че може да разкаже тази интересна история. — Тя е любимката на полка. Всички се радваме, че се върна при нас. — Той се засмя весело. — Всъщност трябваше да се върне още преди четири дни. Бригадният генерал се е разболял от тревога. Последните дни беше твърде неприятен началник.

В този момент бригадният генерал Сейнт Симон правеше всичко, което зависеше от него, за да бъде учтив към партньорката си, с която танцуваше кадрил. Балната зала в голямата къща, обитавана от херцог Уелингтън, беше украсена със зелени клонки, които бяха започнали да повяхват от горещината. Топлината на открития огън в двете огромни камини и безбройните свещи, които горяха в канделабрите, правеха задухата наистина непоносима. Ароматите на парфюми и помади се смесваха с миризмата на претоплени тела и много дами отвратено закриваха носовете си с ароматизирани кърпички. Все пак офицерите от испанската армия и придружителките им танцуваха и се веселяха, опитвайки се да забравят несгодите и лишенията на страшния летен поход. Предстоеше зимата с многобройните й светски развлечения и това ги правеше още по-весели.

Само Джулиън не се забавляваше, макар че партньорката му беше една от красавиците на полка. Почтената мис Бейли, която знаеше много добре защо партньорът й е толкова мълчалив, реагира с разбиране и дори не се опита да протестира. Докато бъбреше за незначителни неща, тя му напомняше внимателно за фигурите на сложния танц и дори се опитваше да го направлява, когато мислите му се отклоняваха твърде много.