Джейн Фийдър - Теменужени очи

— Един ден под парещото слънце ще бъде достатъчен, полковник — отговори ухилено той. — Ако искате, даже ще им оставя греблата.

Джулиън хвърли зъл поглед към двамата голи мъже и си представи как щяха да се носят по вълните под яркото лятно слънце и да чакат някоя рибарска лодка да ги открие. Мисълта беше дяволски приятна.

— Оставете им едно гребло — посъветва го той. Габриел кимна.

— А вие ще отнесете малкото момиче у дома, нали?

— Ще й предложа закрилата на дома си за още една нощ — обясни безизразно Джулиън. — След това, тъй като сте свършили всичко, за което дойдохте тук, ще бъдете така добри да се откажете от претенциите си към гостоприемството ми.

Габриел смръщи чело.

— Оставете коня ми, където го вързах — каза той и се обърна към брега. — Когато се върна, ще се кача горе и ще си дойда с коня.

Джулиън опря ръце на хълбоците си и го изчака да се скрие в мрака. Габриел гребеше с лекота и лодката бързо навлезе навътре в морето. След малко полковникът се обърна към Тамсин. Тя седеше на един къс скала, ръцете й бяха скръстени в скута, а главата сведена, сякаш търсеше нещо в пясъка.

Усетила погледа му, тя вдигна глава. Очите й бяха огромни и гледаха напрегнато.

— Е, вече знаеш всичко, полковник.

Джулиън вдигна презрително едната си вежда.

— Не мога да повярвам — заговори провлечено той. — Наистина ли вече нямаш тайни, нито скрити коварни планове, които е измислила нечестната ти главичка? Прощавай, но ми е много трудно да повярвам в това, Виолет.

— О, да, имам още една тайна — отговори кротко тя. — Но само една и ей сега ще я узнаеш: аз те обичам. Обичам те толкова много, че ме боли. И никога няма да обичам друг мъж. Само теб, за цял живот.

Ръцете й се отпуснаха в пясъка.

— Това беше всичко — продължи все така тихо и отмерено тя.

— Използвах те, мамих те, лъгах те и направих всичко, за да променя живота ти и да те превърна в инструмент за осъществяването на целите си. Принудих те да напуснеш Испания и да ме приемеш в дома си. Аз съм незаконната дъщеря на една Пенхалан и разбойнически барон. Но аз те обичам, обичам те с тялото и душата си и съм готова да дам за теб и последната си капка кръв, ако я поискаш.

Тя стана бавно.

— Но сега това вече не е нужно, затова ще си отида. И не се страхувай, че пътищата ни пак ще се пресекат. — Тя се обърна и закрачи бавно към пътеката в скалите.

— Забрави да отбележиш в каталога на грешките си, че повърна върху ботушите ми — извика подире й Джулиън.

Тамсин се обърна спокойно към него.

— Мисля, че си заслужил това право — отговори тя. — Имаш право да ми се подиграваш. Защо да вярваш в любовта ми? Знам, че ти изглеждам жалка. Знам, че не мога да намеря извинение за онова, което ти сторих, нито да те обезщетя за стореното зло.

— Не мога да повярвам на ушите си — промърмори Джулиън. — Ще приема, че невероятното ти смирение е предизвикано от дрогата, която ти е дал Пенхалан. Но те предупреждавам, че действието й няма да трае дълго.

Това вече беше много! Тамсин забрави тъгата и слабостта си. Нямаше да изчезне от живота му като прекършена клонка. Полковник Джулиън Сейнт Симон щеше да има нещо, с което да я запомни.

— Ах ти, отвратително копеле! Ти, мръсен негодник! — Тя се наведе, грабна шепа пясък и я хвърли по него. После видя бутилката с коняк и я грабна зарадвано. Бутилката описа широка дъга, удари го по рамото и падна в пясъка.

— Дяволче! Бандитка! Дракон! — извика предизвикателно Джулиън. Тамсин беше докопала един от ботушите на Габриел и се целеше в него. Усмивката му ставаше все по-широка.

— Мръсник! Пияница! Разбойник! Неучтива свиня! — отговори със залп проклятия тя и потърси още нещо, което да хвърли по него. — Не можеш даже да приемеш извинението ми, както подобава на английски джентълмен!

Джулиън се хвърли към нея и я метна в пясъка. Имаше чувството, че е ударен от гръм. В известен смисъл се чувстваше като новороден, болката и гневът бяха изчезнали. Вече не беше важно кога и защо беше започнала връзката им. Важно беше единствено настоящето. Тя го обичаше. Той повярва във всяка отделна дума, която му беше казала. Отдавна знаеше, че и той я обича… бореше се с това знание… седмици наред… и загуби битката. Тази жена беше извън закона, неморална, дръзка, безогледна — възможно най-неподходящата съпруга за лорд Сейнт Симон. Но сега това изобщо не го интересуваше.

Той легна отгоре й и вдигна ръцете й над главата.

— И кога откри, че ме обичаш?

— Преди няколко седмици — отговори тя, докато лежеше съвсем мирно под него. Тя четеше в очите му, виждаше ярката светлина в зениците и в душата й припламна безумна надежда. — Но знаех, че ти не можеш да си позволиш да ме обичаш по същия начин. В същото време обаче знаех, че ти ме обичаш… и се надявах, че след като се върнем в Испания, ще се научиш да се вслушваш в гласа на сърцето си. Първо обаче трябваше да си разчистя сметките със Седрик… трябваше да го направя… заради Сесил и баща ми. Но се отказах от първоначалния си план да го изоблича публично и да го унищожа, защото така ти щеше да узнаеш всичко. Страх ме беше, че ще те направя нещастен. Не исках да узнаеш, че съм те мамила.