Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Не, мила, наистина не бива. А съпругата, която напомня на мъжа си за задълженията му, е истински бисер.

Мод си припомни желанието си да отиде в манастир. После, с внезапен изблик на упорство, който я изпълни с неподозирано въодушевление, си каза: Да върви по дяволите манастирът! Тя обви ръце около шията на Анри и притисна устни към устата му. Целувката й беше пълна с жадност.

Когато лорд Харткорт влезе в зелената стая, Миранда се надигна бавно от леглото и заговори с натежал от сълзи глас:

— Много се радвам, че дойдохте, милорд, защото трябва да ви питам нещо.

— Да, а ти трябва да ми обясниш защо те е нямало цял ден. Не си ли помисли, че херцогът може да забележи замяната? — изръмжа сърдито Гарет. Страхът и загрижеността от последните часове отстъпиха място на луд гняв. — Има някои хора долу в залата, които веднага забелязаха, че Мод е друго момиче. Цяло чудо е, че херцогът не се усети.

Миранда вдигна рамене и равнодушният й жест го ядоса още повече. Той направи крачка към нея, тя отстъпи назад и го погледна със студенина, която обаче не успя да скрие дълбоката болка, която плуваше в дълбините на очите й. Болката, която той бе повярвал, че е прогонил завинаги.

Хладното й спокойствие го накара да застане нащрек. В погледа и позата й имаше нещо сковано, но и решително, въпреки факта, че беше облечена само с халат, краката й бяха боси, а косата толкова разрошена, сякаш дълго беше стояла на вятъра.

— Щом херцогът не е забелязал нищо, милорд, трябва да бъдете благодарен за замяната. Сигурна съм, че вече не се нуждаете от мен. Мод е на път да приеме съдбата си.

— Миранда…

— Не! — прекъсна го разгорещено тя. — Не, милорд. Трябва да ми отговорите! Дадохте ли пари на трупата, за да ме напуснат? Какво им казахте? Как ги накарахте да заминат така набързо? Сигурно първо сте ги заплашили, а после сте ги подкупили!

Гарет беше толкова стъписан, че не можа да събере мислите си за разумен отговор.

— Платихте ли им, сър? — попита тя и блестящите от гняв очи се откроиха огромни на бледото лице.

Гарет разбра с дълбоко примирение, че беше стигнал достатъчно далеч в измамата и че при дадените обстоятелства му оставаше само да каже истината. Все още беше на мнение, че е твърде рано да разкрие на Миранда какъв е произходът й, че в това състояние тя няма никога да го приеме доброволно, но тя просто не му остави друг изход.

— Да — отговори спокойно той, — платих им петдесетте златни нобли, които ти бях обещал. Имах основателна причина да го сторя. Ако се успокоиш и ме изслушаш, ще разбереш защо съм постъпил така.

— И те ги взеха… взеха вашите кървави пари — отвърна горчиво тя и на лицето й се появи отвращение. Обърна се настрана и раменете й потръпнаха.

Гарет я сграбчи за ръцете и я обърна отново към себе си.

— Моля те, Миранда, трябва да ме изслушаш. Чуй какво имам да ти кажа и не ме прекъсвай, докато не свърша. След това можеш да ми кажеш, каквото искаш, да ми зададеш всички въпроси, които тежат на сърцето ти. Кълна ти се, че не е това, което си мислиш. Никой не те е предал.

Миранда чу думите му, видя убедеността в тъмните очи, но нищо не можа да спре студената тръпка на предчувствието, което пролази по гърба й. Фините косъмчета на тила й настръхнаха. Тя го погледна мълчаливо и изразът в очите й му напомни за затворник, изправен пред съдията. Без да й даде време да възрази, той започна с историята за страшната Вартоломеева нощ…

Имаше чувството, че е говорил цели часове. Когато най-после свърши, в стаята надвисна потискаща тишина, нарушавана само от тихото бъбрене на Чип, който висеше на пердето пред прозореца.

Когато мълчанието стана непоносимо, Миранда заговори и гласът й прозвуча странно безизразно:

— Откъде сте толкова сигурен, че съм близначката на Мод?

— Спомняш ли си как обърнах внимание на белега в корените на косата ти? — попита тихо той, стараейки се да обуздае вълнението си. През цялото време беше говорил делово и сега не биваше да губи самообладание. — Мод има същия. Аз го имам, майка ви го имаше. Това е характерен белег на семейство Харткорт.

Миранда вдигна ръка и опита предпазливо тила си. Белегът не се напипваше, но тя знаеше, че е там, както знаеше, че е напълно безсмислено да се съмнява в разкритията на графа. Тя и Мод бяха близначки. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Гарет бе казал истината, знаеше, че Мод ще я приеме също така безусловно, както я бе приела тя.

— Твърде малко хора знаят за изчезналата близначка — продължи тихо Гарет. — В онази страшна нощ бяха избити толкова хора, че загубата на едно десетмесечно бебе беше заличена от всеобщата кървава баня.