Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Миранда! Къде беше цял ден? Не казах на никого, че те няма. Кралицата вече пристигна и аз имах намерение да те замествам и на вечеря… Не знаех какво друго да направя.

— Изглеждаш прекрасно. — Беше напълно изключено да застане пред графа в това състояние на духа. Миранда прогони собствените си грижи и огледа Мод с нови очи. Сестра й изглеждаше сияеща и невероятно жизнена, очите й грееха. — Трябва отново да заемеш мястото ми — продължи решително тя и знаеше, че е взела правилното решение. Нищо, че планът им се объркваше. — И без това няма да се приготвя навреме.

Мод изгледа загрижено близначката си. Не можеше да отмине с лека ръка смъртната й бледност, тъмните сенки под очите, бездънната тъга в погледа.

— Какво ти е, Миранда? Узна ли нещо ново за семейството си? Да не би да носиш лоши новини?

Миранда поклати глава.

— Не знам точно. Казаха ми, че са на път към Фолкестон. — Тя склони глава и се вслуша в гласовете, които долитаха от залата. — Бързо! Трябва да слезеш долу, за да поздравиш кралицата.

Мод се поколеба. През последния час изпитваше трескаво нетърпение и несигурност. Не знаеше какво точно иска: дали Миранда да се върне навреме и да заеме мястото си на масата за вечеря, или пък да закъснее и тя да заеме нейното място. Сега вече нямаше връщане назад — Миранда имаше нужда поне от половин час, за да смени циганската си рокля с кринолина и фустите на придворната дама. Вече нямаше време за такова преобразяване. Мод разбра, че именно на това се беше надявала, и се стъписа още повече.

— Нали ще останеш тук? — попита плахо тя. — Няма да тръгнеш още тази вечер?

— Не, разбира се, че няма да тръгна тази вечер. Хайде, Мод, върви най-после.

Мод събра полите си и забърза по коридора, без да каже нито дума повече. Докато беше сигурна, че Миранда няма да изчезне, можеше да се наслаждава на великолепната тръпка на възбудата и очакването. Тя се радваше истински на компанията на херцог Роаси, макар че не разбираше причината. Разбира се, това беше само игра. Кратковременна игра.

Тя слезе в залата точно навреме. Кралицата, под ръка с лорд Харткорт, влезе през вратата откъм градината. Мод се сниши в дълбок придворен реверанс и сърцето й заби като безумно.

— Ах, лейди Мод. — Елизабет спря пред нея с доброжелателна усмивка и й протегна ръка. Мод целуна дългите бели пръсти и вдигна глава, за да види за първи път в живота си своята кралица. В първия момент беше твърде замаяна и видя само море от неясни лица. След миг херцог Роаси се отдели от мястото си от другата страна на кралицата и й предложи ръката си.

— Ще позволите ли да ви отведа на масата, милейди?

Мод направи още един реверанс, но не успя да каже нито дума. Езикът й беше надебелял и завързан на възел. Тя сложи ръката си върху кадифения ръкав на херцога и двамата тръгнаха тържествено след кралицата и графа. Гостите се разстъпиха страхопочтително, за да им сторят път.

Изражението на Гарет беше любезно и церемониално и не разкриваше нищо от хаоса, който цареше в главата му. Той застана зад стола на кралицата и зачака нейно величество да седне. Всички присъстващи се наредиха около масата и също изчакаха, докато Елизабет се отпусна на красиво резбованото кресло и придворните дами подредиха полите й. Едва тогава гостите заеха местата си на дългите пейки и в залата се понесе шумолене на кадифе и коприна. Лакеи, натоварени със сребърни купи и чинии, започнаха да обикалят масите. Кралската камериерка, чиято задача беше да опитва яденето на нейно величество, изпробва всички ястия, след което предложи на кралицата избрани вкусни хапки.

Гарет направи жест към иконома, който означаваше, че трябва да внесат вината. Напълниха прекрасните чаши от муранско стъкло с тъмно бургундско. Графът полагаше огромни усилия, за да запази безучастното си изражение и да се представи като внимателен домакин, посветен изцяло на потребностите на гостите си. Той кимна и се усмихна, когато всички одобриха избора на виното. Ала зад спокойната фасада бушуваше буря.

Къде беше Миранда? Заместничката й не успя да го измами нито за секунда, но никой от останалите гости, включително Анри, не показваше, че е намерил нещо необичайно в появата на лейди Мод. Чисто физически разлика не съществуваше. Имаше обаче дребни отклонения в някои специални навици, които според него бяха очевидни.

Миранда придружаваше думите си с жестове, ръцете й бяха постоянно в движение. Ръцете на Мод обаче изпълняваха само най-необходимото. Очите на Миранда блестяха и искряха, тя изглеждаше постоянно възбудена. Очите на Мод бяха огрени от тих блясък и чертите й като цяло бяха по-спокойни. Въпреки това беше повече от ясно, че истинската лейди Мод беше необикновено развълнувана. Тя бе приковала върху себе си вниманието на Анри и това очевидно й харесваше. Кралят изглеждаше възхитен от сътрапезничката си.