Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Тя помилва успокоително Чип и бързо продължи пътя си. Ако трупата искаше да стигне до едно от пристанищата на Ламанаша, сигурно бяха прекосили моста към южния бряг на Темза. В някоя от таверните вероятно щеше да се сдобие с нужните сведения, за да разбере накъде точно бяха тръгнали. Сигурно бяха спрели някъде да обядват и вероятно бяха разговаряли с гостилничаря и гостите на чаша ейл. Щом узнаеше към кое пристанище се бяха насочили, щеше да им изпрати вест. Носачите на товари, които пренасяха и писма, за да подобрят заплащането си, се тълпяха около портите на Лондон и обявяваха на висок глас целта на пътуването си. Те щяха да намерят без затруднения трупата, а тя щеше да им даде достатъчно пари за усърдието. Можеше да заеме пари от Мод или да ги намери от другаде.

Решителността й да намери семейството си държеше в шах огромните вълни на тъгата, но дигите бяха доста крехки и Миранда знаеше, че много скоро щяха рухнат. Опитваше се да ги укрепи със силата на разума, но спомените за преживяното тази сутрин отново я връхлитаха и в главата й наставаше хаос. Тя бе загубила цялото си недоверие във вихъра на екстаза, който можеше да преживее само с Гарет. Но в минутата, когато той разкъса магията на любовта с онези злокобни думи, подозренията й се върнаха с пълна сила.

Сега се обвиняваше горчиво, че беше толкова глупава и лековерна. Как бе повярвала, че един благородник ще изпита поне малко привързаност и обич към една скитница, към една пътуваща акробатка? Той бе купил услугите й, нищо повече. Толкова просто. Само една глупачка би си въобразила, че е изпитал някакви чувства към нея.

А тя, глупачката, забрави за какво беше наета. Позволи си да види нещо повече в играта им. Позволи си да се влюби в него!

Миранда се засмя горчиво и продължи пътя си по тесните улички на Саутуорк. Смееше се на абсурдната представа, че тъкмо момиче като нея бе посмяло да се влюби в благородник от двора на кралица Елизабет.

Тя привлече върху себе си развеселените погледи на мъжете, които се мотаеха по ъглите и чакаха отварянето на бордеите. Някои от тях подвикнаха подире й обидни думи, но никой не се опита да я спре. Момиче в овехтяла рокля, което се смее на себе си, явно не беше с всичкия си. Вероятно имаха право. Тя беше луда и мястото й беше в лудницата.

Глупачка… глупачка… глупачка. Но стига толкова!

Най-после Миранда получи исканите сведения в една таверна на „Пилгрийм Стрийт“. Артистите бяха влезли тук да вечерят, но за голяма нейна изненада не бяха платили яденето с представление за гостите на кръчмата, както обикновено, а бяха дали на гостилничаря няколко сребърни монети. Жената зад тезгяха помнеше много добре малкото куче на Люк, сакатото момченце и дебелата жена със златни пера на шапката. Но не беше забелязала дали артистите бяха весели или потиснати. Все пак бе чула, че възнамеряват да продължат към Фолкестон.

Миранда бързо тръгна обратно към Лондонския мост. Откъде се бе взело среброто? Единственото възможно обяснение беше толкова страшно, че не й се искаше да мисли за него. Възможно ли беше да я бяха продали като Юда за тридесет сребърника? Не, това беше невъзможно. В никакъв случай не бяха извършили такава низост. Ами ако графът им беше разказал някоя лъжа? Ако беше успял да ги убеди, че Миранда желае те да си отидат, да я напуснат? Ако ги бе излъгал, че тя не желае да поддържа връзката си с тях? Че се е изкачила по стълбичката на успеха и се мисли за твърде изискана за старите си приятели?

Възможно ли беше милорд да е сторил нещо толкова подло и отвратително? Може би ги беше заплашил. Сигурно ги беше заплашил, че ще нареди да ги арестуват за скитничество. За него това не представляваше проблем. Един граф имаше много повече власт от група бедняци, на всичкото отгоре пътуващи артисти, които живееха ден за ден. Сигурно ги беше заплашил, а после ги беше подкупил със сребро. Даже мама Гертруд не бе събрала смелост да се опълчи срещу заплахата с пари и камшик едновременно. Трупата беше безсилна пред могъщия граф Харткорт.

Понесена от крилете на гнева, Миранда буквално летеше по улиците на града и само след минути се озова пред Харткорт Меншън. Влезе в предния двор точно в мига, когато кралската лодка спря на кея от другата страна и нейно величество, кралица Елизабет, и свитата й слязоха на сушата.

Миранда беше забравила, че очакваха кралицата за вечеря. Гостите вече бяха събрани в залата, за да изкажат почитанията си на своята господарка. Музикантите свиреха весели мелодии в галерията. Миранда намери една отворена странична врата и се плъзна безшумно към стълбището. Озова се пред стаята на Мод точно в мига, когато двойничката й излезе в коридора с великолепна роба от синя дамаска, обшита със златни цветчета.