Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Права си — съгласи се Мод. — Странно е, но я усещам като нещо познато. Възможно ли е това?

Миранда я погледна намръщено.

— Знаеш ли, и аз изпитвам същото. Наистина е странно. — Тя разтърси енергично глава, за да прогони усещането за надвиснала опасност. Досега беше смятала, че само тя реагира така на гривната.

— Херцогът явно напредва бързо с ухажването, милорд. Разказа ми, че тази сутрин ще излезе с Мод по реката.

Гарет вдигна раздразнено глава, като чу меденосладкия гласец на годеницата си. Тя беше проникнала неканена в личното му убежище, в неговата светая светих — нещо, което не се разрешаваше дори на Имоджин.

— Какво неочаквано удоволствие, мадам — проговори хладно той. Мери, която се готвеше да пристъпи по-навътре в стаята, промени намерението си и остана до вратата.

— Попречих ли ви, сър? — попита тя и се засмя изкуствено. — Простете, че нахлух така. Но имах настойчива потребност да поговоря на четири очи с вас. Откакто се върнахте от Франция, не сме оставали насаме нито за миг.

Гарет се усмихна принудено, стана от мястото си зад писалището и се поклони.

— Божичко, каква бъркотия — промърмори Мери и посочи отрупаната с документи маса. — Трябва ви съпруга, скъпи лорд Харткорт, която да внесе малко ред в делата ви. Когато се оженим, аз ще се погрижа всичките ви документи да бъдат подредени по местата им и сложени така, че да ги намирате без усилие при нужда. Мога да си представя, че този хаос ви докарва до лудост.

— Напротив — отговори все така хладно Гарет. — Мога да ви уверя, че ще ме доведете до лудост, ако подредите писалището ми.

Мери се засмя отново, несигурността й се усили.

— Както казах, херцогът явно напредва в ухажването на лейди Мод. Сигурно сте много зарадван от този факт. Тя направи няколко крачки към него и доверително снижи глас: — Искрено се надявам, че Мод няма да каже или да стори нещо необмислено, докато е сама с Негова светлост.

— Как ви хрумна, че братовчедка ми би могла да застраши шансовете си за такава блестяща женитба? — попита Гарет и взе лулата си от перваза на камината.

Мери присви носле и се постара да отпъди дима с ветрилото си.

— Какъв ужасен навик, милорд.

— Аз пуша само докато съм сам и необезпокояван в работната си стая — обясни остро мъжът.

— О, Боже, вече разбрах, че ви преча — изкиска се нервно лейди Мери. — Но имам чувството, че трябва да си поговорим за много неща. Например за сватбените приготовления. Досега не сте ми казали кога ще се състои венчавката. Надявах се да се оженим преди първи май, даже в началото на новата година. Ако се оженим преди сватбата на Мод, бих могла да помагам на Имоджин за чеиза на младата булка… нали разбирате, тя ще има твърде много работа.

Гарет се съмняваше, че Имоджин ще пожелае такава помощничка. Мери продължи да бъбри, но той почти не я чуваше. По някаква незнайна причина мислите му непрекъснато кръжаха около излета с лодка, който щяха да предприемат Анри и Миранда. Ала размишленията не водеха доникъде. Не можеше да реши какво толкова обезпокояващо имаше в този излет. Ясно беше само едно: нещо го тревожеше.

— Е, да помоля ли нейно величество да ми даде отпуск, за да отпразнуваме сватбата си в деня на тримата крале?

Гарет се върна рязко в действителността.

— Какво? Какво казахте?

— В деня на тримата крале — повтори объркано Мери. — Разбрахме се да отпразнуваме сватбата в началото на новата година, в деня на тримата крале.

Велики Боже, дотогава имаше само четири месеца! Четири съвсем кратки месеца!

Като видя израза в очите на Гарет, Мери неволно отстъпи крачка назад. Той я гледаше втренчено и въпреки това не я виждаше. Имаше изражение на човек, погледнал дявола в лицето.

— Предлагам да почакаме, докато подготвя годежния договор между херцог Роаси и възпитаницата си — отговори Гарет и тялото му видимо се скова. — Щом нейно величество даде съгласието си, вече няма да има пречки. Първо трябва да се погрижа за бъдещето на Мод.

— Но не е нужно да отлагаме сватбата, докато Мод се венчее, нали? — Мери говореше с необичайна острота. — Момичето не може да очаква, че неговият живот има предимство пред този на настойника му.

— Аз съм отговорен за съдбата на възпитаницата си. — Гарет остави лулата си. — Нима искате да се откажа от най-важното си задължение, мадам? Това би означавало, че бъдещият ви съпруг има лош характер.

Мери беше поставена в мат. Тя се усмихна сковано и направи реверанс.

— Не желая да смущавам повече уединението ви, милорд. Надявам се да обсъдим отново бъдещето ни, след като подпишете годежния договор за Мод.