Ф. Фицджералд - Нежна е нощта

приятели. След това си го взе. Болестта ми се влоши и нямаше кой да ми обясни. Имаше някаква песен за Жана д’Арк и те ми я пееха, но това беше подло от тяхна страна — разплаквах се, защото тогава главата ми беше наред. Непрекъснато говореха и за спорт, но тогава не се интересувах. И тъй, един ден тръгнах по булевард Мичигън, вървях километри и накрая ме настигнаха с кола, но аз не исках да се кача. Накрая ме вкара-

ха насила. Имаше и сестри. След това започнах да си давам сметка за всичко, защото разбирах какво става с другите. И тъй, виждате какво ми е положението. И какъв смисъл има за мен да стоя тук, когато лекарите непрекъснато се ровят в нещата, заради които съм тук. Така че днес писах на баща ми да дойде и ме отведе.

Радвам се, че ви е тъй приятно да изпитвате хората и да ги отпращате. Трябва да е много забавно.

В друго писмо:

Като мине следващият ви изпит, можете да ми пишете. Току-що ми изпратиха няколко грамофонни плочи, за да не си забравя урока, и аз ги счупих, сега сестрата не ми говори. Бяха на английски, за да не разбират сестрите. Един лекар в Чикаго каза, че симулирам, но всъщност искаше да каже, че съм двойна шестица, каквато по-рано никога не е виждал. Но аз бях ядосана и не му обърнах внимание, защото, когато съм заета с ядосване, не обръщам внимание какво говорят — хиляди пъти не.

Онази нощ ми казахте, че ще ме научите да играя. Мисля, че любовта е единственото, което съществува или което би трябвало да съществува. Както и да е,

много се радвам, че сте зает с изпити.

Имаше и други писма, в които между безпомощно накъсаната мисъл се прокрадваха тревожни просветления.

Драги капитан Дайвър,

Пиша ви, защото няма към кого другиго да се обърна, и ми се струва, че щом като това парадоксално положение е ясно за един болен човек като мен, то трябва да е очевидно и за вас. Душевното заболяване мина и сега се чувствувам съсипана и унижена — ако това им е била целта. Семейството ми позорно ме изостави и няма смисъл да ги моля за помощ или състрадание. Дойде ми до гуша; да се залъгваме, че може да се излекува това, което не е в ред в главата ми, е загуба на

време и съсипване на здравето.

Ето, аз се намирам в заведение, което, изглежда, е приют за полулуди, и всичко това, защото никой не сметна за необходимо да ми каже истината за каквото и да било. Ако само знаех какво става, както сега вече знам, смятам, че бих могла да го понеса, защото имам достатъчно сили в себе си, но тези, които трябваше да ми обяснят, не счетоха за нужно да го сторят. И сега, когато вече знам и заплатих такава цена, за да го узная,

те продължават да водят кучешкия си живот и казват, че трябва да вярвам в онова, в което вярвах досега. Особено един от тях, но сега вече знам.

Непрекъснато съм самотна, далеч от приятели и семейство — отвъд Атлантика. Ходя безцелно насам-натам като зашеметена. Ако можете да ми намерите работа като преводач (знам френски и немски като родни,

езици, доста добре италиански и малко испански) или в някоя походна болница на Червен кръст, може и като болногледачка в санитарен влак, макар че ще трябва да се влача с влака, ще ми окажете неоценима услуга.

И по-нататък:

Тъй като не желаете да приемате моите обяснения за това как стоят нещата, трябва поне да ми обясните какво мислите, защото имате мило лице на котарак, а не този странен вид, който, изглежда, е на мода тук. Доктор Грегъри ми даде една ваша снимка, на нея не сте тъй хубав, както с униформа, но сте по-млад.

Mon Capitaine,

Зарадвах се на вашата картичка. Много се радвам, че ви е тъй интересно да късате на изпитите медицинските сестри — о, аз много добре разбрах бележката ви. Само че, когато ви срещнах, помислих, че сте по-различен.

Драги капитане,

Днес мисля едно, утре друго. Всъщност в това се състои заболяването ми, като изключим едно налудничаво непокорство и липсата на чувство за мярка. Ако ми препоръчате някой психиатър, с удоволствие ще отида при него. Тук те лежат във ваните си и пеят песента „Играй си в твоя заден двор“, сякаш имам заден двор, в който мога да играя или мога да видя някаква надежда, ако погледна през отвор в задния двор. Те отново се опитаха да ми направят това в сладкарницата и аз за малко

не ударих човека, но те ме задържаха.

Няма да ви пиша повече. Много съм непоследователна.

След това мина един месец без писма. После изведнъж дойде промяната.