Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

Ритъмът на номера им постепенно се изгуби. Алекс сряза едното от рулата на два пъти, другото — на четири. Забрави новия елемент с лентата, а когато обви китките й с камшика, публиката се разшумя неловко. Сякаш напрежението помежду им някак си се бе предало и на зрителите, прелъстяването сега носеше привкус на насилие. Вместо да видят жених, който се опитва да спечели обичта на жена си, зрителите имаха чувството, че гледат опасен хищник, нападнал малка и крехка женска.

Алекс усети какво ставаше и гордостта му се разбуди. Разбра, че не можеше да си позволи отново да обвие камшика около нея, без да изгуби напълно симпатията на публиката, но бе необходим един последен жест, за да се стигне до кулминацията, преди да даде знак за влизането на Миша.

Тя видя как погледът му се спира върху алената роза между гърдите й и разбра, че я бе забравил. Даде й знак какво възнамерява да прави с незабележимо кимване. Тя се обърна безчувствено с лице към него, искаше й се само всичко да свърши, да се скрие някъде от света.

Музиката на балалайката се усили и тя се улови, че стои срещу него и го гледа в очите. Ако не бе застанала като вцепенена, може би той щеше да съзре страданието й, както и дълбоката, мъчителна тъга, равна по сила единствено на неговата собствена.

Той вдигна ръце и замахна от китка. Върхът на камшика полетя към нея, както десетки пъти преди това, само че този път тя като че го гледаше на забавен каданс. Със странното чувство на обреченост тя зачака да се разхвърчат хартиените листенца, но вместо това този път усети изгаряща болка.

Въздухът изскочи от дробовете й. Тялото й се преви, пронизано от рамото до бедрото от огнената струя. Арената се завъртя пред очите й, започна да се свлича. Минаха безкрайни секунда-две, сетне музиката изригна — висока, весела мелодия, чудат контраст на болката, тъй силна, че не можеше да си поеме дъх. Две силни ръце я поеха, докато клоуните нахлуваха на сцената.

Беше в съзнание, макар и да не искаше да бъде, чу молитва, която тя не бе произнесла. Живата музика, ропотът на тълпата, успокояващият глас на Джак — всички тези неща, отекваха замъглени в съзнанието й зад пелената на болката, която я бе обгърнала.

— Дръпнете се! Махнете се!

Гласът на Алекс. Алекс я изнасяше през задната врата. Врагът Алекс. Предателят.

Усети под себе си земята — твърда, хладна; той я постави така, че да се облегне на шапитото. Надвеси се над нея и тялото му я скри от останалите.

— Мила моя, извинявай! О, Господи, Дейзи, толкова съжалявам!

Събрала всичката останала й сила, тя извърна глава от него към прашния найлон на шапитото; изстена от болка, когато ръката му докосна разкъсания й костюм.

Устните й бяха пресъхнали и тъй вкоравени, че едва успя да ги отвори.

— Не ме… докосвай.

— Трябва да ти помогна. — Дишаше ускорено, гласът му трепереше. — Ще те отнеса във фургона.

Тя изстена, когато я вдигна, не искаше да я пренася, не искаше да я заболи още повече. Дъхът й стигна само да рече:

— Никога няма да ти го простя.

— Да… да, знам.

Изгарящата следа започваше от рамото й, пресичаше гръдта й от вътрешната й страна, сетне корема и стигаше до бедрото. Гореше тъй силно, че не можеше да почувства нежността му, докато я пренасяше до фургона. Там я положи върху леглото им.

И тя отново извърна глава, прехапа устни, за да сподави стоновете си, докато той сваляше разкъсания костюм.

— Гърдата ти… — той пое трудно дъх, — има подутина. Кожата не е разкъсана, но мястото е натъртено.

Дюшекът помръдна, когато той се надигна и я остави, за да се върне съвсем скоро.

— Ще ти се стори студено. Компрес е.

Тя потръпна, когато постави влажната кърпа върху прогорената кожа. Стисна очи, искаше й се да потъне в небитието.

След като кърпата се стопли от тялото й, той я смени с друга. И отново дюшекът увисна, като седна до нея. Заговори, гласът му бе тих, но напрегнат.

— Не съм… не съм беден, както ти внушавах. Наистина преподавам, но освен това се занимавам и с търговия на руско изкуство. В добавка съм консултант на някои от най-големите музеи в страната.

Сълзите избиха изпод затворените й клепачи и се застичаха върху възглавницата. Компресите подействаха и болката се превърна в тъпо, болезнено туптене.

Думите му бяха несвързани, колебливи.

— Смятат ме за водещ специалист по руска иконография в… в Съединените щати. Имам пари. Престиж. Но не исках да знаеш. Исках да ме смяташ за необразован грубиян, живеещ ден за ден. Исках да те изплаша, за да се отдръпнеш сама.