Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

В един кратък миг всичко бе наред. Но сетне изведнъж се промени. Жилите на врата му изпъкнаха, очите му потъмняха и тя прочете в тях страх. Сетне чертите му се изкривиха в яростна маска.

Тя отдръпна рязко ръцете си от гърдите му. Инстинктът й нашепваше да бяга, но вече бе много по-храбра и не помръдна от място.

— Алекс, не съм го направила нарочно; дори не знам как е станало. Но няма да те лъжа и да ти кажа, че съжалявам.

Побледнелите му устни помръднаха едва-едва.

— Аз ти вярвах.

— Не съм направила нищо грешно.

Раздвижиха се мускулите на гърлото му, ръцете му се свиха в юмруци. В един миг й се стори, че ще я удари.

— Откога си бременна?

— От около два месеца и половина.

— И откога знаеш?

— Може би от месец.

— Знаела си отпреди цял месец и си решила да ми кажеш едва сега?

— Страхувах се.

Музикалният съпровод на клоуните достигна кресчендо, бележещо края на номера им. Тя и Алекс бяха следващите. Дигър, който трябваше да изпрати Миша на арената в кулминационния момент, пое юздите.

Алекс я хвана за ръката и я издърпа настрани.

— Няма да има никакво бебе, разбираш ли какво ти казвам?

— Не… Не, не разбирам.

— Утре сутринта аз и ти си вземаме почивен ден. И когато се върнем, няма да има никакво бебе.

Тя се взря потресена в него. Стомахът й се разбунтува, захапа юмрука си. Публиката замря в очакване, а Джак Дейли започна драматичната си интродукция за Алексей Казака.

— И с-е-е-г-а, цирк Братя Куест има честта да ви представи…

— Искаш да направя аборт ли? — прошепна тя.

— Не ме гледай тъй, сякаш съм някакво чудовище! Не смей да ме гледаш така! Казах ти още от началото какво мисля по въпроса. Разкрих душата си, за да можеш да разбереш. Но, както винаги, ти реши, че знаеш по-добре от всички. Въпреки че не може да се разчита на теб за нищичко, си решила, че знаеш най-добре.

— Не ми говори така!

— Аз ти вярвах! — Устните му се изкривиха в яростна гримаса; а в нощта се понесоха трелите на балалайката — сигналът, че трябва да излизат.

Тя поклати глава и се опита да потисне надигащата се в гърлото й жлъч.

— Няма да махна бебето.

— Как ли не! Ще направиш онова, което ти казвам.

— Ти не искаш това. То е грозно и грешно.

— Не и толкова грешно, колкото онова, което ти направи.

— Алекс! — прошепна силно един от клоуните. — Ти си!

Той свали с рязък жест камшика от рамото си.

— Никога няма да ти простя това, Дейзи. Чуваш ли ме? Никога!

Той се обърна рязко и излезе на арената.

Тя остана като вцепенена, обзета от тъй силно отчаяние, че едва дишаше. О, Господи, каква глупачка бе! Мислеше си, че я обича, но той се бе оказал прав още в началото. Не знаеше как да обича. Каза й, че не може, но тя не поиска да му повярва. И сега трябваше да плати цената за това.

Спомни си какво бе чела за мъжкия тигър, но твърде късно. Това животно не познава семейния живот. Той не само не взема участие в отглеждането на малките, но може дори да не ги познае.

Алекс бе направил дори още една крачка. Той искаше тази малка искрица живот, която бе станала за нея тъй безценна, да бъде унищожена, преди да е поела първа глътка въздух.

— Събуди се, Дейзи! Твой ред е.

Маделин я хвана за ръката и я избута през задната врата на арената.

Прожекторите я ослепиха. Изгубила ориентация, тя вдигна ръка да заслони очи.

— … и никой от нас не може да оцени напълно смелостта, необходима на тази млада, израсла в уединение жена, да излезе на арената със съпруга си.

Тя се препъна, движеше се машинално, следвайки мелодията на балалайката, докато Джак продължаваше да лее историята на израслата в манастир съпруга и нейния могъщ Казак. Думите му не стигаха до нея. Не виждаше нищо друго, освен Алекс, нейния предател, застанал в средата на арената.

Кървавочервени лъскави парченца от спуканите балони бяха полепнали по камшика, отпуснат върху блестящите му черни ботуши, в черната му коса проблясваха: сини светлинки, а очите му имаха светложълтия цвят на очите на животно, попаднало в капан. Тя застана на мястото си, осветена от тънкия лъч на прожектора, а той започна танца си с камшика. Ала тази вечер това не бе танцът на прелъстяването. Беше бесен и свиреп — истинско въплъщение на яростта.

Публиката изрази възхищението си, но с продължаването на номера, участието на Дейзи не бе така добре прието. Инстинктивното й общуване с публиката, което винаги бе съумявала да осъществи, този път го нямаше. Тя дори не потрепна, когато Алекс сряза хартиеното руло, изпълняваше ролята си машинално, отчаянието й бе тъй дълбоко, че не можеше да събуди у себе си никакво друго чувство.