Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— А само шест седмици по-късно се разделиха.

— Бях охрана на премиерата на „Океани единайсет“ и си мислех: „Как сега да накарам Джулия Робъртс да си отвори чантичката, за да я проверя“, а тя просто влезе и просто си я отвори пред мен.

— Още ли се занимаваш с тази работа? — попита актьорът Травис с вълчи блясък в леденосините очи.

— Вече не — тросна му се Уинстън. — А ти още ли караш микробус до онова място в Южен Л.А.?

— Не.

— А аз мислех, че продължаваш — обади се Майкъл.

— Е, на половин работен ден.

— А кое е онова място? — заинтересува се Оливия.

— О, то е… как да кажа… нищо особено. — Травис звучеше като дрогиран. — Гадничко местенце, човече, но падат добри мангизи. Ако отидеш до Чикаго или, да речем, до Мичиган и спиш в микробуса, можеш да спестиш дневните и надницата за извънработното време, но най-добрата стока винаги отива при едни и същи хора.

— Как се казва? — попита тя и веднага съжали. Прозвуча прекалено много като журналистка или полицайка. За щастие актьорът Травис изглеждаше твърде друсан, за да се усети.

— Охранителната фирма ли? „Сигурност“.

Той се прозина, стана от стола и се затътри към масата до едно палмово дърво, където горяха няколко свещи в нещо, което приличаше на гигантска скулптура от восък. Пъхна полуизпушена цигара марихуана в устата си, запали я отново и се зае да мачка восъка и да го оформя в странни фантастични форми.

— Какво прави? — тихо попита Оливия. Майкъл Монтеросо вдигна очи към небето.

— Това е неговата восъчна торта — обясни той. — Освобождава творческата му енергия.

Оливия надникна зад него и рязко пое дъх. Край бара минаваше Мортън Си, водолазният му костюм беше съблечен до кръста, мускулите му играеха. Носеше резервоар за гмуркане на всяко рамо, а по петите му вървяха двама мургави младежи, араби на вид, и носеха жилетки и регулатори.

— Бях на „Оскар“-ите онази година — обади се Кимбърли. — Запълвах места. Седях точно зад Джак Никълсън.

Оливия видя, че Мортън Си я забеляза и извърна поглед. Беше бясна. Двуличен кретен. Нямаше защо да си въобразява, че е възможно да възстанови добрите им отношения. Измъкна миниатюрния фотоапарат от шала си и тайно щракна няколко снимки.

— Сериозно? — говореше Уинстън. — Значи оня, дето придружаваше Холи Бери, е отишъл до тоалетната?

Оливия сръчка Майкъл и кимна към гърба на отдалечаващия се Мортън.

— Кой е този? — прошепна тя.

— Русият ли? Май е някакъв инструктор по гмуркане.

— Баща ми ми осигури работата, защото отговаря за местата — гордо говореше Кимбърли. — Втория път беше на мястото на Шакира Кейн, но тя отиде до тоалетната само веднъж, и то през антракта. Но миналата година седях на първия ред през цялата първа част.

— Някой да е виждал Пиер?

— Алфонсо каза, че е слязъл за обяд ли, късна закуска ли, все едно. Ей! Ето го Алфонсо. Ей, човече. Ела да пийнем по нещо.

Тролоподобната фигура на Алфонсо, без риза, се бе запътила към тях. Оливия откри, че не е в състояние да преглътне вида на косматия му гръб.

— Май ще ида да поплувам — обяви тя, но когато се плъзна от стола, започна да се страхува, че ще се удави под тежестта на палачинките.

Скочи в бистрата вода и заплува силно, като задържа дъха си колкото можа и изплува сто метра по-навътре. Беше спечелила училищното състезание по подводно плуване в Уърксопските бани, преди да го забранят, защото някой беше припаднал. Изплува, отметна назад косата си, за да я приглади, гмурна се отново и плува колкото можа, заобиколи носа, за да може да вижда бетонния вълнолом. Тук морето беше по-тъмно и бурно, приближаваше се към подветрената страна на острова. Започна да плува бърз кроул, докато не стигна срещу вълнолома. Изглеждаше неизползван. Висока ограда от бодлива тел блокираше входа откъм хотела. Имаше резервоари, склад под навес и дъска за сърф, която изглеждаше срязана наполовина.

Отвъд вълнолома имаше дълъг, изложен на вятъра плаж, плискан от белоглави вълни. На двеста метра в морето имаше закотвена лодка, която подскачаше нагоре-надолу. В задната й част се изправи гмуркач и скочи във водата, последван от още трима. Тя се гмурна отново и заплува към тях. Когато изплува на повърхността, последният от четиримата беше започнал спускането си. Реши, че известно време ще отсъстват, заплува към вълнолома и с изненада видя, като погледна назад, че и четиримата бяха изплували близо до брега. Чакаха във водата в позната поза, като тюлени. После единият започна бързо да плува към една вълна и се качи на дъска. Сърфисти! Наблюдаваше като омагьосана как следват вълната от образуването й, движеха се на зигзаг от вътрешната й страна. Излязоха на сушата, смееха се заедно и се отправиха към вълнолома. Изведнъж един от тях извика и посочи към нея.