Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— А защо беше там?

— Като млад обичах да пътувам, също като теб, Оливия.

— Сигурна съм, че не си пътувал също като мен.

Тя се засмя като мислеше: Хайде, хайде, изплюй камъчето. В лагер за обучение ли си бил? За „През океани“ ли се обучаваше или за нещо друго? Сега? Скоро? Опитваш ли се да ме направиш част от него?

— Напротив. Живеехме като бедняци в палатките. Моята родина е земя на номадите.

— Судан?

— Арабия. Земята на бедуините: щедрите, гостоприемните, простите и възвишените. — Пийна още една голяма глътка „Монтраше“. — Западният човек с неговата страст към прогреса не вижда нищо освен бъдещето и разрушава света в сляпото си преследване на новостите и богатството. Моят народ разбира, че истината се намира в мъдростта на миналото, че богатството е в силата на племето. — Сипа си още вино, наклони се напред и сграбчи ръката й. — Точно затова трябва да те заведа там. И, разбира се, ще бъде полезно за статията ти за гмуркачите.

— Няма начин — отвърна тя. — Ще трябва да убедя списанието да ме командирова.

— Но там се осъществява най-прекрасното гмуркане на света. Има канари и пропасти, спускащи се до седемстотин метра, коралови колонии, издигащи се като древни кули от дъното на океана, пещери и тунели. Видимостта е ненадмината. Водата е като стъкло! По време на престоя си няма да видиш друг водолаз.

Нещо в последната бутилка вино сякаш бе пробудило автора на пътеписи у Ферамо.

— Кораловите колонии се издигат от страшни дълбини и привличат морските твари в огромни количества, включително и големите океански видове. Гледката е като филм, Заснет с техниколор: акули, манти, баракуди, тон с кучешки зъби, цветни рибки.

— Е, значи има много риба! — весело възкликна тя.

— А утре ще се гмурнем само двамата.

Не и с твоя махмурлук.

— Има ли приятни места за отсядане?

— Всъщност повечето водолази живеят по корабчетата. Аз самият имам два обитаеми кораба. Но ти, разбира се, ще живееш като бедуините.

— Звучи чудесно. Но трябва да пиша само за неща, които и читателите могат да правят.

— Нека ти разкажа за Суакин — рече той. — Наричат го Венеция на Червено море. Ронещ се коралов град, най-голямото пристанище на Червено море през шестнайсети век.

След като в продължение на още двайсет минути слуша несекващи хвалебствия, започна да мисли, че ролята на Ферамо в Ал Кайда е да отегчава жертвите си до смърт. Наблюдаваше едва отварящите се клепачи, както майка гледа дете, опитваща се да прецени дали е дошъл моментът, когато може безопасно да го пренесе в креватчето му.

— Да се върнем вътре — прошепна тя и му помогна да се настани на ниския диван, където той се отпусна тежко, забил брадичка в гърдите си. Сдържаща дъха си и неубедена дали наистина ще се осмели да го направи, тя изрита сандалите си и отиде на пръсти до писалището с лаптопа. Отвори го, натисна един клавиш да види дали е само заспал като собственика си. По дяволите. Беше изключен. Ако го включеше, щеше да издаде звук: акорд или, пази Боже, крякане.

Оливия се смръзна, когато Ферамо изпусна гръмовита въздишка, промени позата си и облиза връхчетата на устните си като гущер.

Изчака дишането му отново да се успокои и реши да рискува. Натисна бутона за включване и се подготви да кашля. Чу се леко бръмчене, после, преди да успее да се изкашля, женски глас от компютъра изрече: Ъх-ох.

Ферамо отвори очи и седна като на пружина. Оливия грабна бутилка с вода и забърза към него.

— Ъх-ох — рече тя, — ъх-ох, утре ще имаш тежък махмурлук, ако не пийнеш малко вода.

Поднесе бутилката към устните му. Той поклати глава и я отблъсна.

— Добре, но не обвинявай мен, ако сутринта те цепи главата — рече тя и се върна при компютъра. — Трябва да изпиеш поне литър вода и да глътнеш аспирин.

Продължаваше да мърмори приспивно, докато сядаше пред компютъра и проверяваше десктопа, насилвайки се да запази хладнокръвие. Нямаше нищо освен обичайните икони и приложения. Погледна през рамо. Ферамо спеше дълбоко. Кликна върху AOL, после влезе в „Любимци“.

Кликна първите две:

Хидрозаваряване: за заваряване под вода.

Евтини ножички за подстригване на косми в носа и нокти.

— Оливия! — Тя подскочи буквално на пет сантиметра от стола. — Какво правиш?

Спокойно, спокойно, не забравяй, че е на почти четири бутилки вино.

— Опитвам се да проверя пощата си — отвърна тя, без да вдига поглед, като продължаваше да работи. — Връзката ти кабелна ли е, или се свързваш чрез телефона?