Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Скот! — изкрещя тя. — Скот! Но телефонът мълчеше.

Огледа се нетърпеливо и тръгна към сцената, опитваше се да се държи встрани от тълпата, като че ли беше воден поток, придържаше се към краищата, където течението беше по-слабо, за да напредва по-лесно. Но докато се придвижваше напред, откъм фоайето се издигна разтърсващ рев, земята под краката им се разтресе, а стените сякаш се огънаха навън. Избухна паника, понесоха се писъци и лютив дим като при фойерверките, само че по-кисел, а после се дочуха още няколко експлозии, последвани от силен гръм някъде отпред, иззад кулисите. Оливия като луда грабна телефона.

— Скот! — изпищя тя отчаяно. — Скот!

Но телефонът само звънеше и звънеше, докато тълпата започна да се пръска и разбягва във всички посоки. Оливия пак се притисна към стената и застана напълно неподвижна в средата, наблюдаваща с широкоотворени очи. Започна бавно да осъзнава, че всичко е наред. Противобомбеният отряд си беше свършил работата с бомбите в тоалетната. Стените още се крепяха, взривът не беше проникнал в залата, не бяха се разлетели шрапнели, нямаше кръв, нямаше трупове. Изглежда, никой не беше пострадал. С изключение на мъжа, когото обичаше.

Набра отново телефона. Звънеше, звънеше и звънеше. Отпусна се сломена на пода, голяма сълза се застича по бузата й, после някой изведнъж се обади.

— Скот? — рече тя и едва не глътна телефона от нетърпение.

— Не, госпожо, не е Скот, но той е наблизо.

— Така ли? Добре ли е?

Последва мълчание.

— Да, госпожо. Може да се каже, че е малко мръсен, но е цял целеничък. Успя да хвърли „Оскар“-а в дупката на тоалетната чиния и да пусне водата, а двамата с младата дама се скриха под микробуса на противобомбения отряд. А, госпожо, той иска да говори с тях.

Тя зачака, като преглъщаше сухо, подсмърчаше и търкаше лицето си.

— Ти ли си? — глухо рече той. — Колко пъти съм ти казвал да не ме търсиш на работа?

— Никъде не мога да ти имам вяра — каза тя, усмихна се и едновременно с това избърса сълзите си. — Не можеш да държиш ръцете си далеч от манекенки и актриси, нали?

Когато въздушната линейка започна да се приземява над тропическите води на Мауи, мобилният телефон на Оливия зазвъня. Тя измъкна ръката си от шепата на Скот и натисна бутона.

— Оливия?

— Да?

— Обажда се Бари Уилкинсън. Слушай. Можеш ли да ни напишеш материал? Ти беше там, нали? На „Оскар“-ите и в Судан. Искаме обширен ексклузивен материал от твое име като непосредствена участничка. Снимката ти ще излезе на първа страница, ще разполагаш с цялата новинарска страница и с част от новинарската страница на всекидневника, ако успееш да ни пуснеш нещо до осем часа. Само неколкостотин думи и няколко цитата. Оливия?

— Не знам за какво говориш — рече тя.

Защото, ако имаше нещо, което знаеше със сигурност, то бе, че не иска лицето й да излиза по първите страници на вестниците. Вероятно и без това щеше да й се наложи да живее с променена външност до края на живота си.

— Слушай, душко, знам. Знам за МИ6. Знам, че си била в Судан, защото ми казаха от „Елан“. Знам, че си била на „Оскар“-ите, защото те видях в кадър с червена перука. И…

Тя отдалечи телефона от ухото си, погледна през прозореца към мястото, където щеше да се приземи самолетът над извита ивица блещукащо море, палми и бял пясък, ухили се злорадо на Скот Рич, сложи телефона, пукащ от яростния глас на Бари обратно до ухото си и отсече:

— Я не се излагай, душко. Това е само рожба на развинтеното ти въображение.

© 2003 Хелън Филдинг

© 2004 Савина Манолова, превод от английски

Helen Fielding

Olivia Joules and the Overactive Imagination, 2003

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2009

Издание:

ИК „Колибри“, 2004

Редактор: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Стефан Касъров

ISBN 954-529-323-3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10531]

Последна редакция: 2009-02-21 16:31:31

— Не, благодаря. А вие французин ли сте?

— Разбира се. И според мен много добре говорите френски. Виждам, че сте образована жена (фр.). — Б.пр.

Популярни (фр.). — Б.пр.

Чувствителност (фр.). — Б.пр.

Момент, моля. Влезте. (исп.). — Б.пр.

Да, да, по-късно (исп.). — Б.пр.

Наздраве (исп.). — Б.пр.

— Полиция! Отворете вратата!

— Момент, моля! (исп.). — Б.пр.