Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Скот, в безсъзнание е. Часовникът е у противобомбения отряд. Можем да изпразним залата.

Опасността от преждевременна детонация беше отминала, но седемнайсет статуетки все още тиктакаха сред публиката, нагласени да гръмнат преди края на церемонията. Трябваше някак да изземат и тях, без да предизвикат паника. Оливия забеляза полицаи да се появяват на пътеките, вратите и по местата сред публиката и да се опитват да съберат „Оскар“-ите. Но макар и още в началото, операцията не вървеше добре. Носителят на наградата за най-добър чуждоезичен филм, гърчава фигура с дълги отпуснати мустаци и раирана папионка, отказваше да се раздели със статуетката и създаваше неприятна суматоха при спора си с командващ офицер от пожарната.

Навън във фоайето районът около мъжките тоалетни беше отцепен. Офицерите избутваха последните залутали се там гости вън на улицата. Англичанин във вечерен жакет спореше с един охранител, който отказваше да го пусне обратно в залата.

— Но аз съм номиниран за най-добър филм. Следващата награда е в моята категория. Дойдох само да изрепетирам речта си в тоалетната.

— Сър, ако ви кажа какво става в залата, веднага ще се върнете в тоалетната.

— Не мога да повярвам, че може да сте толкова тъп. Кажете ми името и служебния си номер.

Двама мъже в защитни облекла с надписи „Противобомбен отряд“ на гърба бързо претичаха през фоайето, всеки хванал по дузина „Оскар“-и в ръце. Хлътнаха в мъжката тоалетна.

— Още ли искате да се върнете вътре? — запита полицаят.

— Ъъъ, не, всъщност, не — отвърна англичанинът. — Не. И побягна с бясна скорост към изхода и надолу по червения килим.

Откъм залата долетяха звуци на паника. Още един противобомбен техник се появи с два „Оскар“-а и хукна към тоалетната.

— Губи ни се още само един — извика той.

На сцената Мерил Стрийп изпълняваше заповеди — опитваше се да овладее надигащия се хаос и да продължи церемонията.

— Носителят на тазгодишната награда за най-добър филм е… — каза тя и извади картичката от плика — „Екзистенциално отчаяние“.

Точно в този миг една униформена фигура излезе на сцената и вдигна ръка за внимание.

— Госпожи и господа — започна той, но никой не го чу сред рева на публиката. Докато Мерил Стрийп се мъчеше да помогне на полицая, като му предостави микрофона, огромен мъж, изпълнителният продуцент и на „Екзистенциално отчаяние“ и на уолстрийтския мюзикъл, се извиси на подиума, последван от двамата мъже създали всъщност филма. В момента, в който се вмъкна между полицейския началник и Мерил Стрийп и посегна към статуетката, Скот Рич се появи намръщен на сцената, отиде до едрия продуцент и го цапардоса по челюстта. При което другите двама мъже се засмяха.

— От години мечтая да го направя — каза единият доста високо в микрофона.

— Хора — заговори Скот Рич и взе микрофона. — ХОРА! — изрева той. За миг се възцари гробно мълчание.

— Аз съм Скот Рич от ЦРУ. Възникна сериозно положение. Вече е под контрол. Дали ще остане под контрол, зависи от вас и от това дали ще се държите като зрели хора. Целият свят ви гледа. Трябва да напуснете театъра само през главния вход — оттук за първи балкон, там за следващите два балкона. Трябва да се придвижвате спокойно, да спазвате указанията и да излезете бързо. Добре. Тръгвайте.

Докато публиката се изсипваше от театъра, обединилите силите си служители на реда и сигурността трескаво претърсваха сградата. Седемнайсет „Оскар“-а бяха погребани под противобомбени капаци и одеяла в мъжките тоалетни, около тях районът бе опразнен. До момента, в който театърът трябваше да се вдигне във въздуха, оставаха две минути, а един „Оскар“ продължаваше да се губи. Получателката му — слабо момиче с тревожен вид, което го беше спечелило за най-добра поддържаща женска роля във филма за Председателя Мао, не се виждаше никъде. Тълпата продължаваше да се излива сравнително организирано, само органите на сигурността знаеха, че сред хората може би все още има бомба.

Оливия стоеше притисната до стената и мислеше съсредоточено, после изведнъж й хрумна нещо. Набра номера.

— Скот. Обзалагам се, че знам къде е. Никой не я е виждал, след като се върна зад сцената. Обзалагам се, че повръща някъде там.

— Добре, ще се заема — долетя гласът на Скот. Няколко секунди се чуваше звукът на бързи тропащи крачки. Тя ужасена погледна пак часовника си.

— Така, слушай, Оливия. Тук съм. Виждам я. Ще я измъкна. Аз ще се заема с това. Ти не можеш да направиш нищо. Остава ни само една минута. Излез от театъра. Веднага. Обичам те. Чао.