Хелън Филдинг: Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Карта на агент на ЦРУ Тампон с хлороформ

Спринцовка с моментално приспиваща течност

Спринцовка с успокоително за нерви

Гранула със замайващ газ

Минибинокъл

Миниатюрен телефон

И, разбира се, игла за шапки.

Онова, което Скот не знаеше, защото беше мъж, а уменията на мъжете са съсредоточени повече в областта на логическата дедукция и техническата сръчност, отколкото в интуицията, бе, че Оливия направо се люлееше от страх. Беше по-уплашена, отколкото в Хондурас, Кайро или Судан. Имаше ужасяващото чувство, че е изправена пред катастрофа, над която няма никакъв контрол. Намираше се в епицентъра на мястото, където щеше да се случи, но не знаеше нито къде точно, нито откъде ще дойде, нито как да я спре.

Проверяваше лицата в публиката, ред по ред. Ако видеше дори едно лице — една актриса, една приятелка, един охранител, един заемащ местата, един разпоредител, когото познаваше от екипа на Ферамо, щеше да разбере. Щеше да накара да ги арестуват и разпитат, докато още имаше време.

Хелена Бонъм Картър посягаше към микрофона.

— Има хора, които разпалено твърдят, че номинацията за най-добра поддържаща мъжка роля в „Мойсей“ трябва да се получи от горящия храст — започна тя. Публиката изрева от смях. Всички бяха развълнувани, готови да се смеят. Снимките на петимата поддържащи актьори се появиха на екрана в различни пози — свирепо гледащи, с леки усмивки или излъчващи заучена небрежност. Снимките се свиха до една — на мъж, който висеше от хеликоптер над развълнуван океан, люлееше се насам-натам и бясно риташе с крака.

— Ако продължи да рипа така, ще свали хеликоптера — промърмори Скот.

Оливия за секунда си припомни преживелиците в Червено море: шума от хеликоптера над повърхността, светлините, направили водата зелена, силуета на Скот, който се гмурка към нея, изритва Ферамо, хваща я, вдига я на повърхността и неочакваната топлина на тропическата нощ, после той зашеметява Ферамо и я спасява.

Докато насълзеният актьор се качваше към сцената, сложил ръце на сърцето си, а после се обърна към публиката, Оливия искаше да посочи към Скот Рич и да извика: „Него трябва да наградите, не този! Той го направи наистина!“ После си представи как Скот се опитва да хлипа от благодарност към онази, „без която нищо от това нямаше да бъде възможно“, как Уиджет се качва на подиума да получи наградата си за цялостен принос към героичния свят на шпионажа, как позира пред камерата, размахва шалчета и ръце, и я досмеша.

Насълзеният актьор държеше „Оскар“-а над главата си в триумфален поздрав, а тя видя кръглата основа на статуетката със златно покритие и изведнъж нищо вече не беше смешно, защото знаеше точно къде е видяла същото нещо, и то от същия ъгъл. Беше в пещерата на Ал Кайда под Суакин: основата лежеше на една страна, кухите пластове позлатен метал бяха зад нея, кухи като шоколадов Дядо Коледа или великденски заек.

— Скот — каза тя и го грабна за ръката. — „Оскар“-ите са.

Той я потупа успокоително.

— Да, миличка, да, „Оскар“-ите са.

— Не — изсъска тя. — Статуетките. Те са направили нещо с „Оскар“-ите. „Оскар“-ите са бомбите.

Скот Рич нито промени изражението си, нито свали очи от публиката. Просто дръпна Оливия в сенките на вратата и зашепна:

— Откъде знаеш? Кажи ми тихо.

— Беше в пещерата. Бяха разрязали един „Оскар“ на две и го бяха издълбали по средата.

— Сигурна ли си?

— Е, беше малко трудно за гледане, но… напълно съм сигурна. А на Каталина той ми показа „Оскар“-а, който си беше купил.

— О, Боже — рече Скот и заоглежда публиката, където бяха разпръснати златните статуетки, стиснати нежно в ръцете на притежателите си.

— Колко са раздадени досега? Петнайсет? Двайсет? Господи!

Избута Оливия през вратата и тръгна бързо по коридора, извадил мобилния си телефон, и мислеше на глас, докато Оливия подтичваше след него.

— Трябва да е С4. Това е единственият експлозив, който е достатъчно стабилен. По петстотин грама С4 във всяка с таймер, запечатан в някаква метална сплав. В определен момент са сменили експлозива. Вероятно дори не са пуснали кучета да проверят статуетките. А дори да са, в зависимост от веществото, което са поставили вътре, кучетата може да не са го усетили. Ало? Централният контрол ли е? Скот Рич, ЦРУ Дайте ми шефа на полицията. Много е важно.

С Оливия по петите той тръгна да излиза забързано от сградата в обратна посока по червения килим, като размахваше картата си.