Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Той как го преживява?

— Добре е. Бил е в пенсия през по-голямата част от този период. Разкрили са я месеци след връщането му на работа.

— Значи тя щеше да спечели и в двата случая?

— Ако откриеше нещо голямо за Ал Кайда, щеше да получи нова идентичност и много милиони. Ако предадеше някого от тях в МИ6, щяха да я приветстват и повишат. Всички агенции плачат за говорещи арабски. Веднъж влязла в МИ6, групата й в Ал Кайда я е захранвала с достатъчно информация, за да изглежда истинска първокласна шпионка. Подавали са й достатъчно вътрешна информация, за да й възложат случая на Ферамо.

— Ферамо знаел ли е, че е работела за Ал Кайда?

— Естествено. Затова я е мразел.

— Мразел ли я?

— Пуснали са я при него, защото е бил слабата брънка. Наблюдавала го е от името на нейните и неговите шефове.

— Значи Сурая е сложила бръмбарите в стаята ми?

— Нали ти казах, че не съм аз?

— Нищо чудо, че ме мразеше и в червата.

— Освен външността ти.

— Момичетата не се мразят заради такива неща.

— И заради факта, че Ферамо си е падал повече по теб, отколкото по нея. Ако се случеше ти да надушиш и издадеш Ферамо на МИ6, тя би изглеждала некадърна. Ако се приближеше прекалено, Ферамо е можел да я издаде на теб. След като на практика ти взриви цялата работа, като се свърза с Уиджет, тя не е могла да допусне да излезеш жива от Судан, предала те е и ги е накарала да те очистят.

— Какво ще стане с нея сега? — попита Оливия, наклонила глава настрани, придала си невинен вид. — Моля те, не ми казвай, че ще я осъдят на петдесет години затвор, в зле ушит оранжев гащеризон и остригана коса.

— Вероятно ще й дадат няколко присъди от по сто и петдесет години, които да излежава последователно, и то, ако има късмета да не я пратят да опитва кубински пури. А между другото имаш много поздрави от приятелката ти Кейт.

— Кейт? Кой се е срещал с нея?

— Уиджет. Обяснил й всичко. Казала да ти предам, че е много впечатлена и че иска да знае кой е бил другият.

Оливия се ухили. Кейт имаше предвид другия свалян.

— Извинете, сър.

Слаб, спретнато облечен мъж се мотаеше край вратата. Оливия откри, че почтителността, с която се отнасяха към Скот Рич в разузнавателните среди, силно я възбужда.

— Господин Милър моли незабавно да отидете при него в лабораторията заедно с агент Джаулс.

Оливия скочи на крака.

— Трябва да са извадили снимките. Хайде!

Понесе се по коридора към лабораторията, а Скот я следваше по петите и говореше:

— Добре, успокой се. Трябва винаги да си сдържана.

Оливия нахлу в лабораторията и я откри пълна със сериозни лица. Всеки високопоставен служител в района беше дошъл да види доказателството, че бин Ладен е бил в пещерите под Суакин. Бяха разпознати труповете на няколко висши оперативни работници на Ал Кайда, изплували от срутената и наводнена пещера. Но от бин Ладен нямаше и следа.

— Браво, че сте ги проявили въпреки мокрия фотоапарат — каза Оливия. — Който и да го е направил.

Дребничко момиче с къдрава червена коса се ухили до уши.

— Аз бях.

— Благодаря — каза Оливия.

— Добре, а сега ще ги погледнем ли? — намеси се Скот Рич. — Може ли?

Отпусна се на стола пред един компютър. Техникът почтително посочи няколко връзки и Скот извика първата снимка.

— Боже, какво е това? — Беше сиво петно. — Близък план на част от кит ли? — промърмори Скот.

— Още не бях включила светкавицата.

Мина на следващата снимка. Половината беше осветена и чисто бяла, но можеше да се различи снимката и диаграмата на пристанищния мост в Сидни. Оливия се опита да си припомни последователността на събитията в пещерата. Беше снимала фотографиите, а после опита да направи хубава групова снимка. После снима бин Ладен, а след това запали дюзата на газа и избяга.

Големците от ЦРУ се скупчиха около груповата снимка. Беше много трудно да се различи нещо. Всичко, което се виждаше през мъглата, бяха бради и тюрбани.

Скот й хвърли бърз поглед.

— Ще успеят да ги обработят — обясни той успокоително. — Ще ги подобрят. Снима ли бин Ладен в едър план?

— Да — отвърна тя. — Сигурна съм, че е следващата. Настъпи тишина. Всички очи се впериха в екрана.

Оливия заби нокти в дланите си. Сред объркването и ужаса си в пещерата беше сигурна, че вижда бин Ладен. Излъчването му, усещането за дремеща зла сила, напрегнатостта под ленивото спокойствие. Но пък, както несъмнено би й припомнила Кейт, по едно време тя беше точно толкова сигурна, че Пиер Ферамо е бин Ладен.