Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Трябва да катапултираме, трябва да катапултираме!

Скот я прегърна силно, притисна главата й към гърдите си, опита да се върнат на седалката, като викаше в микрофона над нея:

— Така, Дан, задръж го. Ние сме добре, вдигни го малко нагоре, ще се справим. — После се обърна към Оливия над рева и тракането. — Дръж се за мен. Каквото и да стане, просто се дръж колкото можеш по-здраво.

Когато се озоваха на метри над водата, Дан внезапно, като по чудо, възвърна контрола си над машината. Няколко мига се крепиха едва-едва, стабилизираха се и отново се издигнаха.

— Пфу, извинявай, народе — рече Дан.

В прилив на облекчение и адреналин Оливия вдигна глава и се взря в сивите очи на Скот Рич. За една изумителна секунда й се стори, че видя сълза, после той страстно я притегни към себе си, устните му търсеха нейните, нежни ръце се пъхнаха под тениската на Военноморските сили на САЩ.

— „Кондор“ на петстотин метра пред нас, сър — обади се Дан. — Да се приземим ли?

— Защо не направиш още едно кръгче? — промърмори Скот в микрофона.

Оливия стоеше на огромната палуба на самолетоносача, разпитана, изкъпана и нахранена и гледаше за последен път спокойните води и звездното небе, когато Скот Рич изникна от сенките.

— Открили са част от крака на Ферамо — каза той. — Акулите са го докопали.

Оливия не каза нищо, само продължи да гледа назад към брега на Суакин.

— Съжалявам, скъпа — тромаво изрече Скот, като усети обърканите й чувства. След малко добави: — Но ти далеч не съжаляваш толкова, колкото правителството. Да не говорим за моето огромно съжаление, че не свърших тая работа сам с голи ръце, а може би и със зъби, след като изтръгнех и последното късче информация от копелето по най-мъчителния възможен начин.

— Скот! — сопна му се Оливия. — Той беше човешко същество.

— Някой ден ще ти разкажа що за човешко същество е бил. И какво можеше да ти стори, ако…

— На мен ли? Какво искаш да кажеш? Нямаше да му позволя.

Скот поклати глава.

— Искат да се върнеш в Л.А., нали знаеш? Имат нужда от теб да им помогнеш да проучат антуража му.

Тя кимна.

— Ще отидеш ли, или ти стига толкова?

— Разбира се, че ще отида — отвърна тя и добави, като че ли се сети впоследствие: — А ти?

Самотен ястреб безшумно се рееше над Холивуд — над театър „Кодак“, обграден от кабели и телевизионни микробуси; над булевард Сънсет, където ревяха клаксони, над купоните, предхождащи раздаването на „Оскар“-ите, които разлюляваха водите на осветените тюркоазени басейни на хотелите „Стандарт“, „Мондриан“ и „Шато Мармон“ и се устреми към тъмнината и воя на койотите сред хълмовете, където можеше да се види единствен осветен прозорец високо горе на носа. Зад стъклената преграда дребно светлокосо момиче и ниско подстриган мъж лежаха прегърнати сред намачкани чаршафи, осветени от трепкането на огъня в камината и CNN.

— Шшт — рече Скот Рич, запуши с ръка устата на Оливия, посегна към дистанционното и се засмя, докато въпреки сподавените протести засилваше звука.

— Бил е смъртоносен, таен и би накарал света да замре. Извратени планове за съкрушителна атака на Ал Кайда бяха разкрити днес от Белия дом — говореше новинарката, която приличаше на модел за бански костюми. — Планираната операция в безпрецедентен мащаб бе разкрита и спряна от ЦРУ.

Оливия рязко седна в леглото.

— Не беше ЦРУ. Бях аз! — възнегодува тя. Предаването се премести в Белия дом, където говорителят стоеше пред карта с малка показалка в ръка.

— Плановете за едновременното разрушаване на възлови мостове в Манхатън, Вашингтон, Сан Франциско, Лондон, Сидни, Мадрид и Барселона са били в доста напреднал етап. След взривяването на мостовете и избухването на паниката в главните градове на цивилизования свят, е щяла да се проведе втора операция за взривяване на големи транспортни възли.

Развълнуван академик, изписан като РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОУЧВАНИЯТА НА ТЕРОРИЗМА, УНИВЕРСИТЕТА В МЕРИЛАНД, смени мъжа с картата.

— Планът носи всички белези на висшето командване на Ал Кайда: проста концепция и дръзка реализация. В рамките на няколко минути новината щеше да се разнесе по световните медии, щеше да избухне паника, която би накарала водачите на моторни превозни средства в градовете с и без това задръстено улично движение да изоставят колите си и да побягнат по пътищата, пораждайки хаос от безпрецедентен световен мащаб: хаос, възникващ от изоставените коли, които от логистична гледна точка биха били разчистени извънредно трудно.