Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Кодът — прошепна тя. — Кажи ми кода на вратата.

— Ще ме вземеш ли със себе си?

За момент примигна срещу него.

— Ако слушаш.

Той едва говореше. Оливия не можа да разбере какво са му направили. Какво си беше мислил, като я доведе тук?

— Кодът — повтори тя. — Казвай или ще умреш.

Прозвуча й глупаво, като го каза.

— Две, четири, шест, осем. — Едва шепнеше.

— Две, четири, шест, осем? — възнегодува тя. — Не е ли малко прекалено лесно? И двете врати ли са с еднакъв код?

Той поклати глава и изхърка:

— Нула, девет, единайсет.

Тя вдигна очи към небето: Невероятно.

— Вземи ме със себе си, сакр, моля те. Или ме убий още сега. Не мога да понеса болката и унижението на онова, което ще ми сторят.

Тя се замисли за миг, бръкна в сутиена и извади спринцовката с приспивателното, която оформяше банела на втората чашка.

— Спокойно, това е временно — рече тя, като видя уплашените очи на Ферамо. Вдигна джелабата, която той носеше и изтласка въздуха от спринцовката. — Ето, готово! — заговори тя като майка и заби иглата в бута му.

Боже, колко бързо действаше. Натисна 2468 и го издърпа измежду вратите. Точно преди да се затворят, получи просветление, събу сандалите му и ги затъкна между вратите, като остави петнайсетсантиметров отвор, прекалено тесен да се мине през него, но достатъчен да пропусне вода. Започна да тегли спящия Ферамо зад себе си със здравата си ръка, набра 0911 при следващата двойка врати, като усещаше особена лекота на духа, когато те се отвориха и откриха ярко осветената първа стая, водолазното оборудване и квадратния отвор към водата. Този път пъхна чифт плавници между вратите.

Смъкна джелабата си и за секунда се поколеба. Трябваше ли да скочи във водата както си беше, да излезе на повърхността и да заплува с бясна скорост, или да вземе водолазен екип? Посегна към регулатора, колана с тежестите и резервоарите и ги навлече.

Тъкмо стъпваше във водата, когато погледна назад към Ферамо. Изглеждаше жалък, свит и заспал като тъжно малко дете. Опита се да си представи всички властни мъже, които се опитваха да организират света — американци, британци, араби, като измамени дечица: американците — безсрамни и нахални, искащи да са звезди на бейзбола, британците от частните училища, надменно решили да са добродетелни, и арабите — объркани, потискани от родителите си, ломотещи неразбираемо, че няма нищо по-лошо от това да загубиш честта си.

„Ще бъде по-полезен жив, отколкото мъртъв“, каза си тя, като прогони чувството на нежност. Заслушана за звуци на приближаващи хора, тя съблече робата му, като за една съществена секунда спря, за да се полюбува на величественото тяло с маслинено-смугла кожа, провери го за кървящи рани, които биха привлекли акули, откри, че няма, сложи му тежести и шамандура, нахлузи му пълна маска на главата и го търкулна във водата, като го остави да се люшка под квадрата на входа. На стената имаше съоръжение за регулиране на налягането. Грабна един резервоар и го стовари върху него, счупи стъклото му, после взе парче стъкло да пробие тръбата. Звукът на бученето моментално се промени. Погледна надолу към квадрата с вода, където плуваше Ферамо. Водата започваше видимо да се покачва. Да! Дааа! Тя щеше да стигне до лампите и да угаси електричеството и при наличието на толкова кислород под налягане дори да вдигне всичко във въздуха. А ако това не станеше, водата щеше да нахлуе и да ги издави. Ха!

Спусна се във водата, изпусна въздуха от костюма на Ферамо, за да го потопи, после се хвана за приспания плаващ терорист и заплува вън от пиедесталоподобната скала, като го теглеше зад себе си със здравата ръка в приятно разменени роли.

Всъщност съм доста умна, каза си тя.

За нещастие, не беше й хрумнало, че ще бъде тъмно. Гмуркането през нощта, особено без осветление и с доста тъничка кама вместо харпун, не беше добра идея. Не искаше да изплува над водата прекалено близо до брега в случай, че Ал Кайда имаше часови. Не искаше да използва въздуха си на повърхността в случай, че се наложеше да се гмурне отново.

Плува в посока обратна на брега на дълбочина три метра в продължение на половин час, после изплува и изпусна въздуха от жилетката на Ферамо, за да се носи като шамандура на шейсет сантиметра под повърхността. После сви крака и седна върху него. Ако акулите дойдеха да се хранят, щяха да хапнат първо него. Единственото, което виждаше, беше тъмнина: никакви светлини, никакви кораби. Ако акулите останеха на разстояние, можеше да плува спокойно до зори, но после? Запита се дали да пусне Ферамо на свобода и да заплува обратно към брега, или да продължи навътре в морето. Беше ужасно уморена. Усети, че започна да се унася в дрямка, когато внезапно силата на голям, жив предмет накара повърхността на водата пред нея да изригне.