Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Преди половин час.

Лос Анджелис се оживяваше за раздаването на Академичните награди, както Лондон се оживява за Коледа, само че с по-малко пияни по улиците. Витрините на „Нойман“, „Сакс“ и „Барни“ биваха отрупани с вечерни рокли и статуетки „Оскар“. Предните морави на Бевърли Хилс се покриваха с шатри за купоните. Рекламни агенти, импресарии, организатори на купони, стилисти, цветари, доставчици на храна, козметици, треньори, фризьори и гримьори, организатори на паркинги, всички се намираха в някаква степен на лудост. Злобни телефонни разговори се разменяха на тема дали Гуинет или Никол първа е купила роклята „Валентино“ с плисетата. В хотел „Дърмитидж“ на Бъртън Уей апартаментите на цели два етажа бяха превърнати в дизайнерски зали за ревюта, където всяка актриса дори с минималния шанс да бъде щракната на червения килим можеше да влезе и да си купи нещо. Фирмата, отговаряща за купона на списание „Ванити Феър“ след раздаването на наградите, беше в криза, залята от ядни обаждания на импресарии и рекламни агенти. Диаграми по стените показваха предполагаем график на пристигането на всеки гост, като гостите от втора категория трябваше да дойдат преди полунощ, а от трета — призори на следващата сутрин.

Надбягването за „Оскар“-и беше традиционно междустудийно състезание на бюджети за маркетинг, реклами по вестниците, подбор на актьори, обеди и медийни престрелки. Водещите съперници се очертаваха, както следва:

1. „Да живее търговията!“, мюзикъл, чието действие се развиваше на Уол Стрийт по време на големия бум през осемдесетте години, в който героинята — брокерка, копнееща да стане танцьорка, прекарва по-голямата част от филма заспала на бюрото си, сънуваща танци с други брокери, а въпросните сънища се споделяха от останалите без дъх любители на киното.

2. „Животът на Мойсей“, в главната роля Ръсел Кроу с голяма бяла брада и нощница.

3. Филм на Тим Бъртън, наречен „Джак Tap от Бушландия“ за малки човечета, чиито тела са върху главите им и живеят под земята в гористи местности.

4. „Екзистенциално отчаяние“, в който петима различни герои сблъскват вижданията за собствената си смъртност по време на обедната почивка в скъп магазин за дрехи.

5. „Изтокът среща Запада“, комедийна драма с послание, с участието на Антъни Хопкинс в ролята на Председателя Мао, който благодарение на древно проклятие разменя тялото си с млад студент в Лос Анджелис по време на Културната революция.

Някои от другите по-забележителни съперници бяха:

— Филм за ранните пуритани на Източното крайбрежие, който никой не беше гледал, но кандидатстваше за операторско майсторство, защото операторът му току-що беше умрял.

— Адаптация по книга за Оскар Уайлд, която кандидатстваше за специални ефекти заради сцената, в която Оскар Уайлд нахлува в парижка хотелска стая, въпреки че тази сцена я нямаше в книгата и авторът беше бесен по този повод.

— Връщането на Кевин Костнър в ролята на мъж, страдащ от криза на средната възраст, който след три часа и половина колебания и размисли стига до извода, че все пак обича жена си.

Атмосферата в театър „Кодак“ се променяше от крехка нервност в началото към безпокойство, когато започваше безкрайното изреждане на важните награди и благодарности по адрес на прекалено много съпруги, адвокати и импресарии. Когато Скот и Оливия пристигнаха в театъра, от церемонията бяха минали близо два часа. Звездите се връщаха от бара, заемащите местата се сменяха от истинските знаменитости и напрежението се покачваше с приближаването на важните награди.

Скот и Оливия тихичко се вмъкнаха в залата и застанаха в сенките на вратата откъм дясната страна на сцената, на няколко метра от подиума. Оливия се стараеше да запази самообладание, изправена с лице срещу подобно зрелище. Елитът на цялата развлекателна индустрия седеше пред тях: актьори, режисьори, продуценти, писатели, импресарии, всички събрани под един покрив в блестящ парад на самопоздравленията. Първите редове бяха заети от някои от най-красивите, разпознавани навсякъде лица на планетата.

Докато Оливия оглеждаше публиката, Скот Рич я наблюдаваше скришом, както можеше да наблюдава само таен агент. Лицето й се очертаваше в червената светлина и носеше познатия израз на сериозна решимост. Дългата лъскава рокля, която й бяха донесли набързо, прилепваше върху тялото й по начин, от който го забоцка сърцето. Носеше щура червена перука, която накара дори Скот Рич да се усмихне. Ръцете й стискаха малка кожена чанта, която, както той случайно знаеше, съдържаше: